"Татуираните българи" е интересен проект, чиято инициатива принадлежи на колегите от мъжкия сайт Div.bg. В неговите рамки те ни срещат с интересни хора, имащи интересни професии и още по-интересни татуировки. Заедно, те успешно разбиват митове, предразсъдъци и стереотипи.
Вече ви запознахме с Диана, която работи в банка и Златка, специализирана в сферата на рекламата. Днес ще ви срещнем с Даниела, която е представител на една от най-големите марки за енергийни напитки в света.
Татуировките ти са страхотни. Сигурно хората много се заглеждат по теб?
Вече да. Миналата есен и зима доста попълних към старите си татуировки. Като вляза в градския транспорт, ако съм с къси панталони и тениска, всявам смут в околните. Някои ме гледат с интерес, по-възрастните с лек укор и все едно ми казват "Как може така да си загрозяваш тялото...". Има по-възрастни хора, които ми казват "Не разбирам, не одобрявам и не ми харесва", но хората имат лично мнение и няма как да промениш мисленето на всеки. Не на всички ще им харесат татуировките ми, не на всички аз ще им харесам, то просто е невъзможно, а аз не го и искам. При младите и връстниците ми - на някои им е интересно, на други - не.
Чувстваш ли се по някакъв начин по-различна заради факта, че си татуирана?
Не. Между другото досега никой не ме е карал да се чувствам по-различна от другите хора, тъй като през повечето време ходя с дълги дънки и с тениска. Ръкавът ми е от един месец и преди бях, така в кавички да го кажа, с "чисти" ръце. Хората ме приемат като едно малко сладко момиченце. Така е до момента, в който стане топло и нещата вече започват да стоят по друг начин. Но все пак повечето хора реагират положително, с ентусиазъм и интерес - къде съм се татуирала, кога, как ми е дошла идеята, защо точно това, дали означава нещо.
Разкажи ми историята, която стои зад някои от татуировките ти.
Добре - за зайчетата и цветята историята е, че исках да имам по себе си японския сезон сакура. Това е времето, в което цъфват всички черешови дръвчета. Много харесвам японската култура и японската анимация. С това преди исках да се занимавам. Сега вече е по-скоро като хоби. Доста дълго време обмислях въпросната татуировка и дали изобщо искам да си татуирам краката, или не, заради живот, работа и как ще ме приемат хората. Притеснявах се, че, ако работя в банка или офис, може там да не се толерират тези неща. В един момент реших, че аз няма да се съобразявам с тези наложени правила и ако ме искат, ще ме вземат и такава.
Останалата част от интервюто можете да прочетете при колегите от Div.bg.
| 2 | 0 |
