Изграждам настоящото си ежедневие близо сто дни. Рутината е умение. И познание. Научих се да ставам рано, дори да ми се спи още, и още... Знам в колко часа трябва най-късно да изляза от дома си сутрин. Знам и от коя врата на автобуса да се кача на борда. И къде да седна. А най-ценното познание за неусетно телепортиране от точка А до точка В открих скоро в една книжарница.
Интересната книга ме поглъща. В съзнанието си визуализирам как тя разтваря гостоприемно страниците си, а аз се гмурвам в нея. Нищо, че не мога да плувам. Четенето ме вдъхновява. Обогатява. Вълнува. Изморява.
Отдавна не бях чела. Не бях захващала с нетърпение слепените листи, чиято граница с реалността е само една корица. И един поглед, зачетен в тях. Една след друга думите се нижат и създават пред мен картини, събития, персонажи... А минутите от моето пътуване летят. Докато не се затичам през глава в тълпата на рейса. Пак щях да си изпусна спирката.
Посещението ми на книжния базар засили още повече ентусиазма ми за четива. Те самички ме намират. Наречете го аура, харизма, излъчване... Лепят ми се като мухи на мед. И не ме пускат да си тръгна! Докато не ги прибера в пазвата си като малки изгубени котета, които още сучат. Сучат от портмонето ми пазарната си стойност! Да им се не види и книгите...
Накупих цяла дузина разнообразни заглавия и резюмета. Защото за самите романи нищо не бях чувала. Ала те си ме намериха – какво повече има да размишлявам по въпроса. А усещането бе неописуемо. Нещо като шопинг терапия, но с елемент на нова тръпка. Хоби – купуване на книги. А сега отивам да попрочета една-две. Поне!
| 1 | 0 |
