В стаята ми е горещо и се събуждам от само себе си. Алармата ми днес няма да изпита удовлетворението да наруши съня ми безмилостно. Изключвам я.
Подранявам за работа дори. Времето е достатъчно топло, за да предпочета десетминутната сутрешна разходка от спирката до офиса. Вместо да се напъхам в миризливия трамвай и да прекося разстоянието чувствително по-бързо. За съжаление домът ми е на дистанция, непреодолима с велосипед. Но това не ми пречи да помечтая.
Розов, с кошница отпред. Тънки гуми и елегантна рамка. Звънче – задължително. И изминал километри под слънцето заедно с мен.
Евтин, екологичен и приятен начин да се придвижвам в града. Още повече това е допълнителна тренировка, от която не се отказвам. Жегата в градския транспорт ме отблъсква толкова силно, че бих използвала велосипеда си и на по-далечни разстояния. Стига да има алея.
В София алеи няма. Грешка, има. Две. Придвижването с колело е трудно не заради самата физическа активност, а заради невъзможността на градската среда достойно да посрещне смелите колоездачи.
Горещите дни и усета към модата едновременно ме притискат да си избия от главата онези прилепнали клинчета на професионалните спортисти. Предпочитам да се чувствам като модна икона, "яхнала" своя розов кон. На колела.
Късата рокля е чудесна идея за всякаква ситуация. Като изключим "каране на колело". Има две решения на това малко неудобство за съвременната вело-жена. В моите мечти – аз. Може да си нося дрехи за преобличане. Ако отивам на място, на което тоалетът ми е от особено значение, няма да рискувам вятърът и прахолякът по улицата да го развалят. Просто ще го "създам" след като сляза от седалката.
Другият вариант е да нося по-ежедневно облекло. Памучен топ с къси панталонки – ето това е класика в комбинациите! Слагам и едни слънчеви очила, не само за разкош – те ще предпазват очите ми от нахалните буболечки, скитащи по и над градските булеварди.
Високите токчета май е по-добре да се повозят в кошницата, тъй като не се знае кога ще спра внезапно. И кога ще ги съсипя. Платформите пък са приемливи, стига да са едновременно с това и удобни.
Мечтите за моето велопридвижване приключват с поставяне на каска. Хич няма да е красиво, ако се случи нещо, а главата ми не е в безопасност. С развалена прическа съм чаровно непринудена, а стилът все пак далеч не е най-важното на този свят.
| 1 | 0 |
