Днес много от съвременниците ни вероятно знаят две неща за 3 март: първо, че това е денят на Освобождението на България, и второ, че всяка година го отбелязваме като национален празник. Съществува обаче и друга перспектива за този ден – той символизира началото на нова ера за България, която получава възможността да се възроди и да се приближи до Европа.
Това мнение споделя доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той напомня, че мечтаната цел на българите, описана в ръкопис на Софроний Врачански преди двеста години, е била "и ние българите да бъдем като другите европейски народи".
Подписването на Санстефанския мирен договорНа 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският предварителен договор, който представлява своеобразен подарък от руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г. и подписва декрета за отмяна на крепостното право през 1861 г. В Русия той е известен като Цар Освободител.
1. Преговорите за договора започват на 1/13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин и продължават в Сан Стефано от 12 февруари. Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно, като всеки договорен пункт се потвърждава с подписи от двете страни.
Проектът за преговорите е разработен от Н. Игнатиев и одобрен от император Александър II. Войниците получават по 100 патрона, очаквайки или обявяването на края на войната, или заповед за навлизане в Цариград. След дълго чакане, около 17 ч. сред официалните лица настъпва раздвижване, а новината за подписания мирен договор достига до местните жители.
2. Сан Стефано – мястото на подписванетоМирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано, днес квартал в Истанбул, разположен на Мраморно море. Преди бързото разрастване на Истанбул през 70-те години на ХХ в., Йешилкьой е било малко рибарско селище.
Руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война (1877-1878) именно в Сан Стефано, където на 19 февруари (стар стил)/3 март (нов стил) е подписан Санстефанският мирен договор. През 1912 г., по време на Балканската война, хиляди войници се разболяват от холера и са доведени в Сан Стефано, където около 3000 от тях умират и са погребани близо до гарата.
3. Генерал Обручев и неговият планГенерал Николай Обручев (1830-1904) разработва предварителния план на руското командване за войната срещу Турция. През лятото на 1876 г. по поръчение на военния министър, генерал Обручев изготвя четири записки до императора, в които обосновава основните идеи за бъдеща война с Турция.
Планът предвижда демонстративно настъпление през Добруджа, за да заблуди турското командване, че руската армия ще атакува Източна България. Кампанията, разчитаща на изненадата и бързото настъпление, можела да завърши за около 3 до 4 месеца. Въпреки това, поради интриги и корекции от княз Горчаков, генерал Обручев не получава назначение като началник-щаб на Дунавската армия и остава неофициален военен съветник на императора.
4. Ролята на РумънияВ Руско-турската освободителна война участват пет държави: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Преговорите между Петербург и Букурещ завършват на 4/16 април 1877 г. с подписването на две конвенции. Първата урежда свободното преминаване на руските войски през територията на Румъния, срещу което Русия се задължава да съблюдава териториалната цялост на Румъния.
Петербург не спазва тази уговорка и отнема от Букурещ Бесарабия, предоставяйки като компенсация Северна Добруджа. Румъния получава значителна безвъзмездна помощ от Русия – около 1 млн. златни рубли, 25 хил. пушки, 20 тежки оръдия, снаряди, патрони, барут, коне.
Черна гора влиза във войната с Турция през април 1877 г. с около 25 хил. войници и 20 планински оръдия. Белград се присъединява едва след падането на Плевен (28 ноември 1877 г.), след осем молби от руската дипломация. Петербург предоставя и на Сърбия значителна финансова помощ от 1 млн. сребърни рубли.
5. Полковник Паренсов и разузнаванетоПолковник Пьотър Паренсов (1843-1914) е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите. Основната му задача е да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви агентурна мрежа от доверени лица измежду местното население.
Паренсов успява да се промъкне в русенската крепост и да получи ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. С помощта на Евлоги Георгиев създава нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за дислокацията на турските части. Една от най-успешните операции на руското разузнаване е въвеждането в заблуда на турското командване за мястото на форсирането на река Дунав.
След Освобождението Паренсов става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и митрополит Климент. Той има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия и полага грижи за попълването ѝ с опитни кадри, въоръжаването и подготовката на млади български офицери.
| 0 | 0 |
