Свързани, но отдалечени, онлайн, но липсващи, виртуални, но не и реални - ставаме все по-комуникативни, но комуникацията започва да ни куца. Това е абсурдът на модерния век, в който живеем. Имаме всичко, разглезени сме и целият свят е на клик разстояние, а в същото време ставаме все по-затворени, себелюбиви и самотни.
Имаме социални мрежи, а сме асоциални. Имаме 500 приятели, но няма с кой да изпием една бира в петък вечер. Снимаме се не за спомен, а за Фейсбук. Технологиите не ни правят по-смели, а дори обратното. Карат ни да бъдем по-предпазливи и по-пресметливи, защото знаем, че всеки може да види какво и кога сме публикували.
Изкуството често се превръща в огледало, което отразява социалните проблеми на обществото. Модерните технологии ни позволяват не само да бъдем постоянно онлайн, те правят присъствието ни в мрежата равносилно на дишането.
Днес ще ви представим именно това - как изкуството се опитва да ни покаже колко надълбоко сме затънали и как понякога забравяме да бъдем хора. Илюстрациите, които ще видите, са силни, носят важни послания и дори могат да ни стреснат, защото истината понякога е болезнена…
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 27 | 0 |
