Великите списания

Макар че работата ни е изцяло обвързана с виртуалния свят, все още обичаме да прелистваме книжните издания и да докосваме с пръст буквите. Факт е, че бъдещето на развлекателните списания е доста мрачно и според футуролозите краят на хартиеното четиво е съвсем близо. Информацията, която е написана по гланцираните страници, често е загубила своята давност във времето и все повече читатели предпочитат да разлистват виртуалните страници, за да не изостават със случващото се в забързания свят.

Но преди да настанат тези бързооборотни времена, списанията са имали своята огромна културна сила върху обществото и са проповядвали различни норми и убеждения. Качвали са на лъскавия пиедестал никому известни лица и само за една сутрин са ги превръщали в хит. Написаното между кориците се е очаквало със седмици, понякога месеци, а когато изданието е било достъпно на пазара, хиляди хора са очаквали да получат своя "топъл" тираж.

Погледнахме назад във времето, за да откроим едни от най-влиятелните списания, които са доминирали през годините в медийните среди. Освен Vogue, открихме още няколко "библии", чиито редактори наистина са имали божествени сили, а написаните творби са се приемали за канонични.



The New Yorker е цяла културна институция, започнала своята история, благодарение на журналистите Харолд Рос и Джейн Грант (които са и съпрузи), в средата на 20-те години на миналия век. Изданието се концентрира основно върху отразяването на онова, което трябва да знае съвременния нюйоркчанин, но често страниците биват разлиствани от американци из целия континент.

Запазен отпечатък на The New Yorker са остроумните илюстрации, които винаги имат връзка с една от коментираните теми в броя. Разлиствайки страниците на изданието, ще намерите както материали, обвързани с културната действителност, кратки увлекателни разкази и литературни ревюта, биографични профили на значими личности и журналистически заключения по политически теми, така и една секция с рисунки, които открито ще провокират емоциите ви.

През годините списанието е сменило редица главни редактори, а от 1998 година насам този отговорен пост заема Дейвид Ремник, който е и горд носител на наградата Пулицър за книгата си Lenin‘s Tomb: The Last Days of the Soviet Empire.



Животът е сбор от хора и моменти, а списание Life перфектно успява да отрази тази сентенция на страниците си. Въпреки бурната си история, представляваща непрестанна смяна на редактори и период на издаване на всеки брой, списанието успява да затвърди репутацията си на лидер на пазара.

От своето начало през 1883 година, в продължение на 53 години, на страниците на Life можем да видим развлекателни лайфстайл статии, овкусени с цветни илюстрации и свеж хумор, който се превръща в запазена марка на всеки брой. През този период изданието привлича в семейството си най-влиятелните и обичани автори за онези години, сред които Чарлс Гибсън, Норман Рокуел и Хари Оливер.

През 1936 година създателят на емблематичното четиво Хенри Лус се превръща в единствен собственик на медията, което от своя страна води и до драстични промени във визията на Life. Лус поставя ударение върху фотографиите, и в частност репортажните снимки, които и до днес предизвикват възклицателни емоции у читателите.

Едно от най-великите изображения, публикувани някога в изданието, е на целуващите се медицинска сестра и моряк. Те разменят ласки в страстна любовна поза. Фотографията носи името Victory Over Japan Day in Times Square, заради победата на Америка над Япония и е заснета на 14 август 1945 година от Алфред Айзенстадт. Фотографът вижда романтичната сценка пред очите си съвсем случайно и запечатва момента за секунди. Лицата на целуващите се не се виждат, което ги превръща в пълна мистерия за историята.

Life изживява своя апогей в продължение на цели две поколения, преди да се огъне от икономическите препядствия пред себе си. От 1972 година насам списанието е спирало да излиза два пъти, след което е стартирало с нов облик и материали, насочени в различни сфери. На 20 април 2007 година изданието прекратява окончателно работа, но животът на Life продължава да вилнее в онлайн формат. Понякога се пускат специални хартиени издания, обвързани с конкретен повод.

Rolling Stone, което има своя музикален и културен привкус, се появява на медийния свят през 1967 година. Четивото има двама бащи - журналистът Ян Уенър и музикалният критик Ралф Глийсън, които се грижат за своето творение през годините.

В своето начало Rolling Stone обръща основно внимание на политическите теми, но 20 години по-късно концепцията му е цялостно преосмислена и насочена към младите читатели. Между кориците застават интервюта със знаменитости от малкия и големия екран и сцена, което води до критиката, че редакторите обръщат повече внимание на комерсиалното над качественото. Въпреки неодобрителните заключения, изданието се отличава с откровени и запомнящи се интервюта и музикални материали, които отличават името му на вестникарската будка.



С днешна дата списанието продължава да забърква своя информационен микс и да го поднася с типичния си почерк, а отговорното за това лице все още е именно Ян Уенър.

В далечната 1933 година гланцираните страници на Esquire започват да обрисуват имиджа на модерния съвременен мъж. Костюмите са двуредни, чадърът и шапката задължителен аксесоар, а всеки себеуважаващ се джентълмен носи под ръка един брой на списанието на Дейвид Смарт, Хенри Джаксън и Арнолд Гингрич.

През годините четивото генерира свежи идеи и фотографска оригиналност. Историята още помни емблематичната корица на априлския брой през 1968 година, която представя прободения от множество стрели Мохамед Али, заснет от Карл Фишер. Виждате го на първата снимка вляво.



За да привлече повече читатели, Esquire създава своята класация "Най-сексапилните жени, които са живи”, която от 2007 година насам се превръща във водеща тема на изданието. И как иначе. Закъде е тръгнало списание за мъже, без красавици, които обикалят по страниците му?

И като заговорихме за жени, няма как да пропуснем всеобщата им страст - модата и списанието, което проповядва стайлинг законите - Vogue.



Днес модната библия е една доста възрастна модерна дама, която се появява на бял свят през 1892 година в Америка като социален седмичник. Създателите на Vogue Артър Търнър и Хари Маквикар стартират своя проект, насочен към женската аудитория, с желанието в него да се пише за мода, кулинария и светски клюки. Кой би предположил, че тази амбициозна идея ще се превърне във феномен в модния свят.

През 1909 година публицистът Конде Наст купува изданието и му подарява нов облик. Vogue вече е книга за добрия стил и култура, която притежават влиятелните личности. Продава се само в Щатите и Англия, а по-късно се пускат тиражи в Испания (1916). След 4 години достига и до Италия и Франция.

С течение на времето списанието се превръща в огледален образ на съвременния стил и маниери. Публикациите обръщат внимание на социалните роли на жената в обществото през 20-ти век, превръщайки изданията, тип Cosmopolitan и Glamour да изглеждат сладникави и несериозни.

Днес най-влиятелното списание в модния свят се ръководи от зоркото око на Ана Уинтиор, която печели симпатиите на читателите още с първата си корица. Тя показва как се носи евтина конфекция с висша мода, представяйки аутфит от джинси за 50 долара и яке на "Christian Lacroix" за 10 000 долара.

Идеите на Уинтор са свежият въздух, от който се нуждае всяко издание с многогодишна история зад гърба си. Тъй като се възхищаваме силно на различните и смели личности, ви предлагаме да се запознаете и с влиятелните дами от модния свят, за които ви разказахме преди време. Освен тях, прекарахме цели два месеца, в които си говорихме за стил и мода.