Безспорно снимките са сред най-най-важните елементи в една сватба. В крайна сметка, колкото и прекрасни да са булчинската рокля, приемът, настроението сред гостите, спомените за тях постепенно ще избледнеят, освен ако не са внимателно запечатани в красив сватбен албум.
Поради тази причина, нашата тема на месеца "Сватба като по часовник" би била непълна без изчерпателно интервю с истински сватбен фотограф. За целта сме поканили един от най-добрите професионалисти в тази област - Бони Бонев.
Преди да се потопим докрай в емоциите на сватбените снимки, нека представим по-обстойно нашия гост. Бони разказва, че е бил едва 7-годишен, когато за първи път е видял как се проявяват снимки в тъмна стая с червена светлина.
"Приличаше на магиите от филма "Хари Потър", само че на живо. След това ми подариха фотоапарат "Смяна-8" и по-късно фотолаборатория. Побърквах всички около мен с постоянното снимане и съответно харчене на пари за филми, хартия и химикали."
С комерсиална фотография Бони се занимава от началото на 90-те. "С един приятел започнахме да снимаме ученици и абитуриенти. Правехме доста интересни и раздвижени портрети на интересни за онова време локации: жп релси, мостове, стари сгради. Снимали сме доста настоящи известни личности, които тогава бяха ученици."
От 10 години Бони води и курсове по фотография. Сред всички фотографски жанрове най-много обича репортажа - "истинският репортаж, в който фотографът разказва история само в един кадър и няма нужда от пояснителен текст". Що се отнася до сватбената фотография, която е конкретният повод за нашата среща, Бони уточнява, че е снимал първата си сватба през 1991, но се занимава активно в сферата от 2004.
До момента е снимал над 200 сватби!
Тази вълнуваща фотография на Бони Бонев е била наградена в международен конкурс. В нашата галерия ще видите още много вдъхновяващи кадри.
С кои свои постижения в областта на фотографията се гордееш най-силно?
Не мисля, че имам някакви върховни постижения. Радвам се, ако хората харесат една или друга моя снимка. Все пак имам доста участия в изложби, ще спомена една от тях – представих цяла сватба без нито едно лице, само детайли и акценти в черно-бяло. Изложбата се казваше "Фото-Графика", тъй като половината се състоеше от черно-бели графики на моя приятел и художник Венци Илиев. Снимки можете да разгледате тук.
Как би описал стила си?
Стилът ми е предимно репортажен. Обичам непринудените уловени моменти, както и портрети в близък план на хора, които не знаят, че ги снимам. Смятам, че тези снимки са истинската машина на времето, която връща хората назад и след десетки години, защото напомнят за конкретни случки и ситуации. С режисираните и студийните снимки не е точно така.
Приблизително колко сватби успяваш да снимаш за година?
Снимам не повече от 30 сватби. Смятам, че това е максимумът, за да не се изтощя психически. Разбира се, имам и доста други ангажименти в сферата на фотографията.
Когато отиваш с професионалната си задача на сватба, имаш ли предварително изготвен сценарий какво ще снимаш? Кои детайли уточняваш с младоженците преди "Големия ден"?
Понякога имам сценарий, понякога импровизирам изцяло. Зависи от сватбата. Често уточняваме плана за деня и аз давам съвети, ако е по-удачно едно или друго разместване. При всички случаи трябва да знам дестинациите. Питам за специални изисквания относно заснемане на украса, специфични особености за някои гости и роднини - примерно разведени родители, които не могат да се понасят; кумове, които не са в интимни отношения и т.н.
Как идват идеите за по-интересните кадри в хода на сватбата? За какви елементи трябва да е постоянно нащрек фотографът?
Освен младоженците, винаги наблюдавам и случващото се в множеството от гости, приятели, роднини, деца. Обичам да обръщам често апарата към тях. Трябва да се внимава да не бъде изпуснат важен момент от ритуалите, но има достатъчно промеждутъци, в които да си откраднеш интересен портрет, детайл, случка, детска лудория...
Някои младоженци са по-фотогенични и разчупени пред обектива от други. Какви трикове използваш, за да предразположиш втория тип?
Фотографът трябва да е добър психолог и да е комуникативен. Ако е свит и срамежлив по природа, не става за тази работа. Много е важно да умее да влиза в разговор, да се шегува, да има богата обща култура и познания в различни области. В Германия например има сесии тип "Фототерапия". Фотографът с уменията си за комуникиране и работа със светлина успява да помогне на определен тип хора да повишат самочувствието си. Нещо като психотерапия със снимане.
Бони обича да снима деца. Споделя, че тактиката при работа с тях не е кой знае колко особена. Просто трябва да можеш да си дете с децата и възрастен с възрастните.
Съветваме бъдещите младоженци да изберат своя фотограф, преди да са уточнили всички останали подробности от сватбата. Така ще могат да ползват богатия опит на професионалиста за цялостното планиране. Помолихме и Бони Бонев да ни даде някои важни организационни съвети за вълнуваща и интересна за заснемане сватба:
- Фотографът може да посъветва младоженците за доста различни неща, свързани с графика и времето. Важно е да има време, да не се тича и да не се гонят последни минути – така всички ще бъдат по-спокойни.
- Фотосесията може да се направи в част от денонощието с по-мека светлина, може да се избере по-хубава църква с по-спокойна програма. Фотографите ги знаят добре.
- Ако ресторантът е към някой хотел, обикновено младоженците получават като бонус апартамент. Нека го използват и за подготовката на булката - интериорът определено е по-добър от средностатистическия апартамент на родителите.
- Препоръчително е при много големи сватби – над 150-200 души – да се наеме и асистент фотограф. В противен случай някои гости могат да се почустват пренебрегнати, защото няма как един човек да обхване всичко. Разбира се, това утежнява бюджета, така че е избор на младоженците.
- Хубавите тържества обикновено са с много млади хора, които се веселят. Ако искате тържеството ви да е скучно, поканете предимно лели, чичовци, баби, дядовци и роднини до пето коляно, а не приятели. За съжаление много голяма част от сватбите у нас сe организират по-скоро под диктовката на родителите и влизат в един стар калъп, наложен от поколения. Това е голяма грешка. Ако искате хубава сватба, направете я вие заедно с приятелите си, родителите да са само гости.
- Най-честата грешка при планирането на сватба е вкарването на твърде много излишни времеемки неща. Пример: булката се приготвя в апартамента на родителите си, в същото време гостите се събират в апартамента на родителите на младоженеца. Там стоят 1 час на "почерпка". След това отиват да вземат кума и кумата. Там също губят 1 час. После отиват при булката и в 50 квадрата апартамент се натъпкват 60 души. И така няколко часа минават в обикаляне на апартаменти, тичане по стълби и губене на време. После закъсняват за ритуалната зала, тичат към църквата и преди ресторанта са съвсем уморени, а това започва да им личи.
- Гарантирано ще си убиете ритъма на сватбата, ако решите да приемате поздравления и подаръци по време на тържеството. Хората са вече пийнали, всеки иска да си поприказва с вас и така неусетно минава час и половина в обикаляне по масите. По-добре ще е да приемете подаръците при влизането в ресторанта.
- Ако младоженците имат възможност, препоръчително е да поканят организатор (агенция), който да им помогне в организацията.
Коя е любимата ти за снимане част от цялото сватбено празненство?
Зависи от самата сватба. При някои това е подготовката на булката – особено като има много деца, шаферки и т.н. При други тържества харесвам най-много да снимам в църквата. При трети сватби интересно е самото парти – ако има много млади хора и хубав купон, това е неизчерпаем извор на уловени моменти. Но не всяка сватба е такава. За съжаление в голяма част от българските сватби повечето хора си седят по масите. Младите се съобразяват с по-патриархално настроените родители, баби и дядовци.
По принцип най-скучната част от сватбата е гражданският брак. Особено в България и в старите ритуални зали със соц интериор.
Особено силно ни впечатлиха красивите снимки, правени от Бони по време на църковните сватбени церемонии. Каква е тайната? „Всичко е в светлината. В църквите тя е уникална и струи отвсякъде. Прозорци, свещи, отражения... Кощунство е там да се използва светкавица, трябва да бъде уловена естествената светлина и атмосфера. За тази цел се използват високочувствтелни фотоапарати и светлосилни обективи + умения за работа с тях, разбира се.“
Къде в чужбина си снимал сватби?
Извън България снимам предимно в Австрия. Там имам доста местни клиенти, присъствал съм на уникални веселби. Човек не предполага на какво са способни тези хора, очарован съм и от отношението им към мен като фотограф. Младите не се притесняват да се забавляват пред по-възрастните, защото и те са със същите разбирания. На такива сватби има много интересни моменти, които можеш да уловиш – от подготовката и грима до края на партито в ресторанта.
Веднъж на сватба в Австрия ме предупредиха, че ще присъствам на ритуал "Крадене на булката". Обясних им, че и при нас го има това.
В Швейцария също съм снимал няколко сватби. На една от тях "отчето" беше жена. Разбрах, че са протестанти и това е разрешено. Споделих тази случка с български протестантски пастор и той ми каза: "Чух, чух за тези неща, но в България няма да се случат скоро".
Във Флоренция снимах една сватба на наши сънародници. Беше в много красива вила с над 1000-годишна винарна.
"На една от сватбите, които съм снимал в Австрия, се женеха австрийка и французин. Бащата на младоженеца беше адмирал Филип Рой – бившият командващ френските подводни военноморски сили. Сватбата беше два дни – първия ден в традиционни тиролски носии, втория в съвременен стил. Над 300 души. Впечатляващи бяха облеклото и обноските им в църквата, а след това към полунощ задръжките и съответното облекло паднаха."
Колко често българи решават да правят сватбите си в чужбина?
По-скоро много българи, живеещи в чужбина, идват да си направят сватбата тук. Излиза им доста по-евтино. Извън България снимам предимно чужденци и понякога смесени двойки. Определено в Австрия и особено в Швейцария е по-скъпо.
Близките и красиви дестинации са популярни, но по-скоро за следсватбени фотосесии на наши сънародници, не за самите празненства: Венеция, Верона, Дубровник, Будапеща, Любляна...
По какво най-забележимо се различават нашите сватби от тези в чужбина?
В чужбина подготовката започва по-рано, има много почивки и коктейли през деня. Има истински църковен ритуал с продължителност 90-100 минути, с много речи, музикални изпълнения... При нас ритуалът е силно претупан, дори в някои по-натоварени софийски църкви не надхвърля 20 минути – сватбите са на конвейер.
При чужденците има много възможности за снимки на гости, деца, детайли. Партито е организирано по коренно различен начин. Първо се сервира вечеря, по време на която хората се хранят, след това се разрязва тортата и чак след 22 часà започва истинският купон с много музика и танци. Диджеят там не говори, той просто подбира музиката. Също така има много изненади от приятелите: подготвени техни изпълнения, специални подаръци и хумористични игри. Няма водещ, който да измисля тези неща и да ги ръководи, всичко правят приятелите.
Помолихме Бони да ни разкаже за някои от най-интересните сватби, които е снимал. Той с усмивка си спомни за сватбата на Хелмина и Павел във Варна. "Първия ден младоженците отделиха специално за църковен брак и сесия. Обикаляхме до залез по плажове и поля от Варна до Балчик. Вечерта снимахме нощна сесия във Варна, след което седнахме в една пицария и хапнахме пица. Хелмина си беше с булчинската рокля."
"На следващия ден беше същинската сватба на Хелмина и Павел - с нощно парти около открит басейн. Голяма веселба! Накрая кумът метна булката в басейна и тя се нагълта с вода. Хич не беше щастлива в първия момент..."
Някои често допускани грешки при снимането на сватби?
Има важни неща, за които фотографът трябва да внимава и с тях са свързани основните грешки. Винаги да е с два фотоапарата - не трябва да разчита на това, че камерата му е здрава и няма да се повреди. Има доста случаи, в които това се е случвало и фотографът остава безпомощен. Моят съвет при такава ситуация е:
1. Обади се на приятел. Може би имаш подходящ човек, който да ти донесе апарат.
2. Помощ от публиката. Имах такъв случай - приятел ми се обажда с треперещ глас, че му се е счупил затворът на апарата в църквата и ме пита какво да прави. Посъветвах го веднага да се огледа и да види дали някой от гостите няма апарат от същата марка, макар и по-нисък клас и да го помоли ако може да го ползва за малко. Точно така и стана, приятелят ми взел апарат от публиката и сложил своите качествени обективи. Така снимал следващите 30 минути, докато му донесем друг апарат.
Важно е да се обръща особено внимание на носителите на информация. Картите памет трябва да са качествени. Съвременните фотоапарати могат да снимат на две карти едновременно - сигурност, която е много важна. Със съвременната техника дори при повреда на карта, има фирми, които възстановяват информацията. Фатално е само, ако загубиш картата и нямаш архив. На един колега му бяха откраднали лаптопа с няколко непредадени сватби и той бе имал неблагоразумието да не си направи архиви. Това е голям гаф.
"Друга уникална сватба снимах в Австрия. В църквата всички направиха невероятни изпълнения. Булката пя страхотно. Приятелите на младоженеца свириха на духови инструменти, а приятелите на булката изпяха Let It Be на Бийтълс. Подаръците също бяха уникални. Младоженецът получи валдхорна пълна с евроцентове, а булката - оргомен пън апликиран с капачки от бира! След това младежите отвлякоха булката, а момичетата младоженеца и направиха много яки отделни партита в два съседни ресторанта. Накрая се събраха заедно. Изключително приятни хора, отнасяха се с мен като с човек от тайфата, приятели сме и до днес!"
Фотографът трябва винаги да внимава за важните моменти по време на сватбата. Не е добре да бъде изпуснат ключов момент.
Има още десетки подводни камъни...
До каква степен си позволяваш да променяш кадрите при компютърната им обработка? "Оправяш" ли несъвършенствата по телата и лицата на капризните булки?
Не обичам тежките манипулации. Предимно коригирам цвят, контраст, баланс, както и използвам някои крос-процес филтри. Както казах, любимият ми жанр е репортажът, а той не предполага манипулации. Разбира се, ако се налага правя известни корекции в някои случаи.
Черно-бяло или цветно?
И двете. Някои снимки са по-въздействащи в черно-бяло. Особено уловени моменти, когато зрителят трябва да се съсредоточи върху действието без разсейващото влияние на цветовете във фона. Също често портретите. Графика, обем, форма и светлина. Това е черно–бялата фотография. При други снимки е много по-добре да се използват цветове – примерно силуети и портрети на фона на залеза, украса с интересни цветове, парти с ефектно цветно осветление... В трети случаи е трудно да избереш дали в цвят или черно-бяло. И едното има предимства, и другото.
Благодарим на Бони Бонев за изчерпателното интервю и прекрасните снимки, които сподели с нас! Завършваме с три особено забавни случки, на които нашият гост е станал свидетел в практиката си на сватбен фотограф:
Младоженците и кумувете тичат по пясъка и изведнъж пътят им бива пресечен от малолетен нудист.
Булката ритва менчето и се подхлъзва. Платното върху хлъзгава материя понякога изиграва лоша шега.
Тази булка тича с усмивка между съпруга си и кума, но стъпва на криво (вижда се в третия кадър). За щастие навяхването е леко и минава бързо.
| 15 | 0 |
