През последните няколко дни Централна баня в София се зарадва на внимание, което отдавна не бе получавала. Тя се превърна в център на международния фотографски проект FaceScape, чиято мисия е да улови магията на вечно обновяващия се стар град. В този контекст, девизът на нашата столица "Расте, но не старее" получава нова, особено интересна и оригинална интерпретация.
Най-общо казано, идеята на проекта се реализира по следния начин: търсят се млади лица, които въплъщават в себе си "мутиралата красота" на новото време и се снимат в обстановката на стари, но все още съществуващи и променящи се места. Сред избраните български модели има вече доказали се имена като Боряна Узунова, Джия Лазарова, Християна Димитрова.
Екипът на FaceScape е подчертано космополитен. Арт директорът и главен фотограф Валентин Соколов има руски произход и френско гражданство. Определя себе си като "пътешественик, скитник, чиято философия е да бъде колкото се може по-отворен към всичко, което се случва". Освен фотограф, той е и музикант. За първи път идва в България в рамките на Sofia Jazz Festival през 2005. Влюбва се в града, а през юни миналата година се влюбва и в "Banya", както той я нарича. След това се връща с мениджъра на проекта, за да подготвят снимките. Той също е очарован.
Мениджърът на FaceScape се казва Томаш Патлиш, идва от Чехия (Прага), живял е четири години в Моква. Уебдизайнерката Полина Тикк пък е от руския остров Сахалин. Очевидно е, че FaceScape разполага с изключително интересен екип - "Като колаж!", казва Томаш - което е необходимо за цялостното и истинско представяне на различни култури, на симбиозата между минало и настояще.
Срещнахме се с Валентин Соколов и Томаш Патлиш в нестандартната обстановка на Централна баня. Тя се руши, но в момента я реставрират. Ето какво ни разказаха пътешествениците за своя проект и за разликите от двете страни на някогашната Желязна завеса:
Защо избрахте София и по-конкретно - Централната минерална баня?
Томаш: Досега сме снимали за проекта в Прага, Париж и Санкт Петербург. София е най-източната точка, която избрахме, а след това ще продължим към други градове: Одеса, Киев... Това, което търсим, е синтезът между места и лица. Винаги се опитваме да намерим специална сграда, която по някаква причина не е част от основните туристичеки забележителности, но в същото време е много важна за съответния град.
За нас е от значение връзката между минало и бъдеще, затова Банята е особено подходяща - някога тя е била обществено, социално място, хората са идвали тук и скоро отново ще започнат да идват. В момента тя минава през реконструкция, след което ще приютява изложения и подобни мероприятия, отново ще се превърне в културен център.
Валентин: Точно това искаме да постигнем - да свържем мощното наследство от миналото с изгряващото ново поколение на мутиралите лица. Част от проекта ни е да обикаляме и да работим по улиците, да пристъпваме директно към хората, когато нещо привлече вниманието ни. Банята в София го направи.
Всичко това е свързано с политическите режими. От една страна, западния капитализъм. На Изток, от друга страна, сриването на комунизма е предизвикало верижна реакция, от която се заражда нов начин на живот. Банята е чудесен пример за връзката между това минало и мутациите на настоящето.
Какви са най-определящите разлики, които откривате между Изтока и Запада?
Томаш: За мен най-важното в източните държави е чистотата на хората. Проблемът на Запад е, че се ноят маски. Тук виждам хората без маски и всичко е някак си органично.
Валентин: На Изток "всё меняется всегда". Непрекъснато се променя. Нищо не е точно установено, никога не знаеш какво ще се случи утре. Западняците възприемат времето като права линия, която вдругиден няма да бъде пречупена, те са свикнали да живеят в стабилни условия. Затова бих казал, че хората на Изток са по-свободни, но в същото време - по-нестабилни и параноични. Що се отнася до организацията на нещата, тук всичко се свежда до това кого познаваш, а на Запад - до това с кого можеш да се свържеш. 
По време на работата си по проекта, открихте ли нещо, което е безвъзвратно изгубено в миналото?
Валентин: Аз мисля, че никога нищо не се губи, както и нищо не се печели. Всичко се трансформира и променя през цялото време.
А как избрахте българските лица, които да представят настоящето и бъдещето?
Валентин: Проведохме интервю с много модели, тъй като държим действително да говорим с хората. Не се интереуваме от това как изглеждат, докато само си стоят и мълчат - затова сядаме с тях и говорим. Ако връзката се задейства, значи са подходящи. Моделите от България представляват специфична смесица между източния и средиземноморския тип.
Томаш: Около нашите снимки има още нещо, което е много важно и уникално. Подхождаме към проекта изцяло с техниките за кино. Това, което се случва в момента в Банята, е филм, но ще заснемем статични картини. Дори осветлението, което използваме, е като за кино - без светкавици. Хората, които от отговарят за грима и прическите, също работят във филмовата индустрия. Докато снимаме, пускаме музика. Валентин сглоби специален "саундтрак" и начинът, по който звучи тук, атмосферата, която създава, е много важна за фотографиите. Запечатва се в тях.
Валентин: Когато започваме да снимаме, буквално казваме: "Action!" Като по филмите.
Във видеото, което сме ви подготвили, можете да видите какво се случи след "Action!" в Централната баня.
| 11 | 0 |
