Честит празник, скъпи читатели!
Читател - това звучи... гордо. Но за да внесем малко разнообразие, ние няма да изпадаме в тъжни и порицателни размисли относно факта, че младото поколение масово не познава литературата, че пише на "маймуница" и какво ли още не.
Вместо това с усмивка ще ви върнем във времето, когато самите ние (не чак толкова младото поколение) тепърва се запознавахме със света на словото и жадно поглъщахме буквите от ухаещите на стара хартия книжки. Ще ви припомним някои емблематични цитати от най-любимите произведения за деца. Кой знае, може би в тях ще открием някои мъдрости за живота, които преди сме знаели, но с течение на годините сме забравили. А имаме нужда от тях!
Започваме с любимата ни "нещотърсачка" - Пипи Дългото чорапче, разбира се! Все пак това е момичето, което дълго е плавало по моретата с баща си, след което се е установило да живее самò, да се грижи за цял кон на верандата, а също и за малкия г-н Нилсон. Определено има какво да научим от нея.
"Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?" Може би тук е мястото да си пожелаем някой ден наистина да заживеем в свободна страна, или поне в такава, в която с всички сили да упражняваме правото си на избор.
"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите."
"Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общ доход."
"Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи." Наистина, нека не оставяме децата си без внимание и родителски насоки, разчитайки, че ще научат всичко необходимо за живота в училище. В живота най-важно е отношението към себе си и към другите, а тази "дисциплина" не е достатъчно добре застъпена в образованието.
"Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."
"Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят."
"Три дена изнемогваме без енфие" - е, темата за енфието не е чак толкова възпитателна, но пък не се въздържахме да вмъкнем и този цитат. Пипи е толкова сладка в опитите си да звучи като отчаяна корабокрушенка! Пожелаваме ви да откриете в този свят (или по-скоро, в самите себе си) нейното хапче за непорастване и поне на духовно ниво да останете забавни и добри като любимата героиня на Астрид Линдгрен.
Продължаваме с великата книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Мъдростта, която се съдържа в "Малкият принц" е толкова силна, дълбока и затрогваща, че дори нямаме смелост да се намесваме с празничните си пожелания към вас. Избраните фрагменти казват всичко.
"Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници."
"Пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец."
"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде"."
"Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."
"Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил."
"В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи..."
"Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!"
"- Къде са хората?
- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много"
"Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец"
"Този човек би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си"
"Всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг... Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!"
"Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения."
"Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"
Малкият принц е мъдро момченце - в това няма спор. Но със сигурност можем да открием много стойностни заключения и в книжката за любимото ни Мече с много малко Ум и огромно Сърце - Пух. Той разсъждава така:
"Трябва да ти кажа, че тя не е обикновена лодка. Понякога е лодка, а понякога е по-скоро Инцидент. Зависи!" По същата логика, пожелаваме и на вас винаги да помните, че всяко нещо може да се разглежда с различна нагласа. Приемайте Инцидентите в живота като лодки, от които сте имали нужда, за да ви отведат на необходимия бряг!
"Има Южен Полюс — каза Кристофър Робин — и смятам, че има Източен Полюс и Западен Полюс, при все че хората не обичат да говорят за тях."
"Благодаря ти, Кристофър Робин! Ти си, изглежда, единственият, който разбира от опашки. Те не мислят! Нямат въображение. За тях опашката не е опашка, а просто едно Парче Повече отзад!" А всъщност, като се замислим, опашката е онова, с което животните могат да покажат отношението си към някого, без да изговарят излишни думи. "Обичам те!", "Внимавай как се държиш с мен!", "Обичай ме!" - може би, ако самите ние не разполагахме с език и не можехме да изречем тези неща, щяхме да се стараем да ги изразим по-ефективно чрез реални действия.
Ще се изкушим да се върнем на Астрид Линдгрен и да включим няколко цитата от две други нейни произведения.
"Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината… Но, когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата."
"Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." Звучи малко самонадеяно, но какво пък? Всички ние имаме нужда от самоувереност - ако не разполагаме с достатъчно самочувствие, за да помагаме на себе си, как ще помагаме и на другите? Затова ви пожелаваме да цените вътрешните си качества. А що се отнася до външния вид, дори да се сблъсквате с моменти, в които ви идва да кажете "Аз съм дебела и стара", просто си спомнете, че има и друг, по-позитивен начин да се определите. Като Карлсон - "приятно закръглен мъж в разцвета на силите си".
И най-важното, което не трябва никога да забравяте:
"Спокойствие и само спокойствие!"
Надяваме се тази разходка из спомените и детските книжки да ви е била приятна. И да не ни се сърдите, че включихме чуждестранни автори. Jenite.bg обичаме българския език, за нас той е хляб и призвание. Но смятаме, че XXI век е крайното време, в което да станем истински отворени към света. Да взимаме най-хубавото отвсякъде, а не да делим всичко на "наше" и "чуждо", вместо на "добро" и "лошо".
Ако сте съгласни с мнението ни и искате да станете част от света на Jenite.bg, присъединете се към нашата страница във фейсбук!
| 46 | 0 |
