В едно от най-личните си и откровени интервюта Мариус Куркински сваля сценичната маска и се изправя лице в лице със себе си — с онези мисли и усещания, които не винаги са удобни за признаване. В подкаста на Мариян Станков – Мон Дьо актьорът не започва с успехите си, а с болезнена искреност.
"Аз съм егоистичен човек", признава той, като допълва, че театърът е отнел част от способността му да бъде отдаден в личния си живот — цена, която идва с безрезервната преданост към сцената.
Куркински се връща и към едни от най-тежките си преживявания — загубата на родителите му. След смъртта на майка си излиза на сцената почти веднага, а години по-късно повтаря същото и след кончината на баща си — сякаш сцената остава единственото място, където може да съществува.
Най-силният момент в разговора идва с признанието:
"Преминах през опасен период… допуснах грешки, от които ме е срам."
Без да навлиза в подробности, той ясно дава да се разбере, че това е време на отдалечаване — не само от театъра, но и от самия себе си.
Любовта също присъства в думите му — искрено и без украса. Куркински разказва за преживяна силна и взаимна любов, която съзнателно е приключил, както и за друга връзка, която определя като "тотална щета".
Днес той е сам, но не и отчаян. В думите му има повече размисъл, отколкото тъга:
"Бог не мълчи — ние не чуваме."
Според него проблемът не е в липсата на вяра, а в "вкаменените сърца", които не позволяват да я усетим.
| 0 | 0 |
