Има истории, които никога няма да ни омръзне да четем, слушаме и разказваме. Излезли из под ръката на велики български поети, красиви и чувствени като словото им. В духа на темата ни на месеца, посветена на любовта, реших да се върна към любовта в стихотворна форма и стоящите зад римите велики любовни истории.
Никога няма да забравя разказа на учителката ми по литература за първата среща на Пейо Яворов и Мина Тодорова. Поетът среща сестрата на съратника си Петко Тодоров на гости в дома му. Застанала до горящата камина, Мина разресва дългите си гъсти коси. Обръща поглед към госта, а любовта между двамата припламва веднага, като искра от камината. Доколко този разказ съответства с истинските събития, не е от значение. Важна е любовта.
Историята сочи, че Яворов среща 15-годишната Мина през 1906 година на сбирка на кръга "Мисъл". Следват откраднати срещи, любовни писма, обществени подозрения и възмущения. За Мина гениалният поет написва едни от най-силните произведения в българската литература. "Две хубави очи. Душата на дете // в две хубави очи; - музика - лъчи // Не искат и не обещават те...". През 1909 година Мина заминава за Франция, а в началото на следващата се разболява от туберкулоза. И умира. Следващата им среща е след смъртта.
На поета е писано да изживее още една силна любов, не по-малко драматична. През 1906 година Яворов среща Лора Каравелова. Oтношенията между двамата не стигат по-далеч от чистото познанство, заради любовта на Яворов към Мина. През 1910 година Лора поема инициативата за тяхната връзка. Раздирана от ревност в една фатална нощ през 1913 година тя взима револвера на Яворов и се прострелва в гърдите. Поетът натиска след нея спусъка, но успява само да се рани. Година по-късно опитът му е успешен. Яворов последва Мина и Лора в смъртта.
"Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе", това пише на любимата си Венета Христо Ботев от кораба Радецки. Двамата имат бурна любовна история, а единственият закон, който спазват, е този на сърцето. Омъжена според традициите на времето, Венета не е щастлива със съпруга си. Взима дръзко решение да го напусне и заминава Букурещ със сина си, тригодишния Димитър. Подслонява я букурещкия владика и неин вуйчо. Венета и Ботев се запознават покрай училището, което посещава синът ѝ. За това как точно протичат първите им срещи съществуват само легенди. Но всички знаят какво се случва в последствие – на Венета ѝ се налага отново да направи труден избор – охолния живот в дома на владиката или любовта с младия хъш. Тя избира Ботев.
Цял живот Пенчо Славейков страда от раздиращи физически болки. Като младеж поетът заспива върху заледената Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в България и чужбина, последствията са трайни – Пенчо ходи трудно, пише с усилия, говори трудно. Единствено любовта го кара да се чувства нормален. С Мара Белчева ги свързва нещо повече от физическото привличане. Свързва ги единомислието, жаждата за знание. Вдовицата на държавника Христо Белчев и поета са заедно девет години, а той издъхва в ръцете ѝ, далеч от родината.
"Понякога ще идвам във съня ти // като нечакан и неискан гостенин", така започва стихотворението "Прощално", което Никола Вапцаров пише за съпругата си Бойка преди да бъде разстрелян заради подривна комунистическа дейност. Двамата се сблъскват с огромни трудности, нищета и мизерия, губят седеммесечния си син, но остават верни на обичта си до последен дъх.
Нежната лирика среща жестоката действителност. Любовта се изправя срещу смъртта. Това са историите на великите българи в словото. И единственото, което можем да си пожелаем, е поне веднъж в живота си да усетим частица от любовта, която изпитват към близките и родината.
73 | 1 |