Здравейте! Аз съм Поли Ботева и вече 25 години съм експерт в професионалната грижа за косата. През кариерата си съм награждавана многократно и съм преминала множество специализирани обучения, но вярвам, че не титлите ме правят истински добра в това, което върша. Това, което ме определя, са моята богата ежедневна практика и натрупаната експертиза на терен.
Тази тема е наистина изключително гореща и широко обсъждана. В следващите редове ще започна с конкретните научни факти и ще завърша с моето експертно мнение.
Какво представляват сулфатите и силиконите на практика? Може би повечето от вас вече са чели по темата, но в тази статия ще подредим знанията и ще видим как стоят нещата в действителност.
Директно започвам със сулфатите
Въпреки че сулфатните съединения се намират навсякъде в природата и дори в човешкия организъм, тук ще проследим тези, които са изцяло индустриално създадени химични съединения – т.нар. повърхностноактивни вещества (ПАВ). Според мащабните доклади за безопасност на Американския експертен панел CIR (Cosmetic Ingredient Review), сулфатите от този вид не са токсични за човешкия организъм, тъй като техните молекули са твърде големи, за да проникнат дълбоко през кожната бариера в кръвопотока.
Къде тогава е проблемът? В индустрията съществуват над 50 вида сулфати, като всички те са разрешени за употреба и се използват в различни сфери. Най-популярните сред тях, които се срещат най-често в козметиката за коса, са SLS (Sodium Lauryl Sulfate) и SLES (Sodium Laureth Sulfate). Те обаче притежават изключително силно измиващо действие. Научни изследвания показват, че те влияят агресивно на микробиома и липидната бариера на скалпа, което води до пресушаване. Това от своя страна провокира компенсаторно и бързо омазняване, защото кожата бърза да възстанови и произведе своя защитен себумен филм. Освен това употребата им при състояния като дерматити, псориазис и повишена чувствителност силно обостря и възпалява кожата. В същото време обаче те не са системно токсични и нямат друго негативно влияние върху здравето на човека.
Нека разгледаме и силиконите, защото в края ще обвържа двете съставки в професионално заключение
До момента науката е създала между 300 и 400 вида силиконови полимери и техни деривати. Важно е да уточним регулациите им в световен мащаб: съгласно директивите на Европейската комисия и ECHA (Европейска агенция по химикали), някои от тях са строго забранени за измиваща се козметика (като цикличния силикон D4 – Cyclotetrasiloxane), а други са силно регламентирани и ограничени в минимални количества (като D5 и D6, чиято пълна забрана в масовата козметика настъпва в периода 2026–2027 г.). Всички останали видове (основно линейните като Dimethicone) са напълно разрешени. Те не са токсични и нямат вредно системно влияние върху човешкия организъм.
Защо тогава темата продължава да е толкова спорна? Много се говори по темата и точно затова в професионалната си кариера аз вложих много усилия, за да проуча проблема.
Всъщност една от основните причини силиконите да са под лупа в световен мащаб е екологичният отпечатък – производството им е свързано с огромна консумация на енергия и високи въглеродни емисии. Тъй като част от най-популярните силикони се използват не само в грижата за коса, но и в цялата бюти индустрия, огромни количества се отмиват в канализацията. Поради изключително бавното си разграждане в природата те се натрупват във водоемите и почвите, което води до сериозно екологично замърсяване.
Като изключим екологичния фактор, силиконите, които са разрешени от ЕС, имат отлични козметични свойства: те заглаждат кутикулата, действат филмообразуващо, задържат влагата в косъма и осигуряват доказана термозащита при обработка със сешоар или преса.
И отново стои въпросът: защо тогава са сочени с пръст? Всеки вид силикон е различен – с различно заредени молекули и различна степен на разтворимост (водоразтворими, частично и напълно неразтворими). Когато се използват в големи количества, неразтворимите силикони се наслояват. Това води до т.нар. "build-up" ефект – те буквално "запечатват" косъма под тежък филм и не позволяват на водата и хидратиращите съставки от маските да проникнат в него. В резултат на това с времето косата става суха и губи блясъка си.
Връзката между силиконите и сулфатите е следната:
Представете си една стандартна ежедневна рутина. Измиваме косата си, а след това нанасяме маска или балсам (обикновено в продуктите с отмиване съдържанието на силикон е балансирано и има за цел точно да запечата полезните вещества в косъма) – дотук всичко е наред. След това обаче идва ред на крема за краища без отмиване, последван от термозащитен спрей и за финал – олио или кристали за блясък.
Именно в продуктите "leave-on" (без отмиване) има най-висока концентрация на тежки силикони. Доста дами нанасят от тях всеки ден (например масло за краища), което неизбежно води до сериозно утежняване на косъма.
И тук се появява пряката връзка между двете съставки. За да могат тези натрупани силиконови слоеве да се разтворят и отмият напълно, се налага употребата на силно измиващи сулфатни шампоани (поне на всеки две-три измивания). А те, както вече изяснихме, водят до пресушаване на скалпа, раздразнения и последващо бързо омазняване. Получава се затворен кръг.
Какъв е моят съвет – не само като експерт, но и като природозащитник?
В съвременния свят е ясно, че няма как да бъдем напълно "еко", но има нещо много просто, което можем да направим както за себе си, така и за планетата.
Не е необходимо изцяло да изхвърляте любимите си продукти. По-важно е да подбирате формули, съобразени с нуждите на вашата коса, и да изграждате балансирана рутина вместо да преследвате крайности. Именно върху тази философия са разработени и продуктите на INNATA – с фокус върху хидратацията, възстановяването и ежедневния комфорт на косата. За повече информация можете да разгледате сайта на INNATA.
Просто намалете количествата, които използвате в ежедневието си, защото дозата прави отровата. А и намалявайки количеството козметика, което изразходваме, ще спестим ценен ресурс на природата. В крайна сметка – капка по капка, вир става!
| 2 | 0 |
