Градът, който никога не мете. Така бихме нарекли София, ако трябваше да я сравняваме с Ню Йорк. Боклуците са навсякъде по софийските улички – централни и крайно квартални. Впрочем може и да сме свикнали как изглежда средата, която ни заобикаля. Случаен минувач обаче със сигурност би се шокирал от боклучавия вид на столицата ни.
Момчил, Косьо, Ивайло и Илиан са колеги в рекламна агенция и всеки ден обядват заедно. Търсят алтернативни на джагата начини за изпускане на напрежението, но все нещо не им достигат идеи. Докато в една обедна почивка не намират стар хладилник, чиито бели, самотни стени изрисуват до последния квадратен сантиметър. Така всяка следваща обедна почивка се превръща в поредното търсене на захвърлени мебели, уреди, прозорци и всякакви други подходящи "платна".
Две години по-късно четиримата не работят заедно, но продължават да рисуват по изхвърлените предмети на улицата. Вече уличните творци имат блог, в който качват снимки на удостоените с тяхното внимание боклуци. Или ако трябва да използваме правилната терминология - "трашчета".
Момчетата оставят произведенията си, където са ги намерили, за да им дадат шанс за нов живот. Така изкуството им пътува, било то и до близкото сметище. Имат идея в зародиш – да пишат инициали и контакт за обратна връзка на гърба на рисунките. И когато някой спаси произведение от уличния живот, да прати снимка с информация къде се намира то в момента.
| 2 | 1 |
