В нашата мила родна страна човекът с велосипед не се зачита. Той не е участник в движението на пътя, макар всички ние да мислим обратното. Не, не е... поне според водачите на МПС и това, което говорят действията им. От ежедневното си сблъскване с борбата на пътя знам, че не трябва да настоявам за законовото си предимство, в противен случай рискувам твърде много. Въпрос на избор е - на живот и смърт. Буквално.
Защото, когато направя своя избор да се придвижвам с велосипед, аз избирам да се боря за своята сигурност. Ако колоезденето е вид спорт или екотранспорт, то тогава разсеяността е моята стъпка към фаталния край. Колоезденето е отговорност, моя и ваша, драги шофьори. Дългът да се забележим е общ, затова следващия път, когато завивате наляво може първо да погледнете наляво. Там може да има някой. И ако имате дете, или един ден планувате да имате, то също може да кара своето розово колело на цветя, със синя каска на главата. То също може да се намира вляво, фатално и необратимо, да не бъде видяно. Аз също съм нечие дете, а до голяма степен съществуването ми зависи от вашата (липса на) разсеяност. Точно както вашето отроче зависи от някой друг.
И докато вие не уважавате велосипедистите около вас, пътнотранспортни произшествия ще се случват непрестанно. Управлението на автомобил е най-опасният избор, които гражданите правят. Опасен за мен, вас, приятелите и семейството ми/ви.
Аз знам своите велосипедни права, но не съм сигурна, че вие зад волана знаете своите. Движението в непосредствена близост до друго пътно превозно средство е забранено, но не намирам отговор на въпроса защо постоянно някой напорист шофьор ми диша във врата, изгаряйки от нетърпение да ме изпревари. Ехо, аз съм там и не мога да карам по-бързо! Спазвайте дистанцията и не ме превръщайте в нещо, което не съм - разгневена и ядосана. Надуването на клаксона с послание "Давай!" няма да ме изстреля магически, нито ще ме премести на тротоара. Просто изчакайте пространството и за двамата да се увеличи и ще ме изпреварите. Превозното средство се управлява с мисъл, а не с емоция.
В крайна сметка и велосипедистите, и шофьорите сме направили своя транспортен избор. Само и единствено от нас зависи обаче, доколко ще бъдем човечни и ще се грижим един за друг. Още повече, че едната "войска" на войната по пътя е в пъти по-безпомощна от другата.
| 41 | 0 |
