Oбичам да се шегувам как градският транспорт се е превърнал в социалната мрежа на 60-годишните. Рецепти за туршия, изпитани лекове срещу ревматизъм, нафталинени спомени от "по мое време" се леят на всеослушание наред с цветущия работнически изказ, псувни и зловония. Но ако и вие споделяте колекционерска ни страст за истории и отваряте очите си на четири за доброто у хората, няма да ни обвините в наивност, че го търсим тъкмо в епицентъра на градската джунгла. Мъдрост дебне отвсякъде и ние сме нащрек да я уловим. Возенето в градски транспорт нерядко може да ви се отблагодари с неочакван урок по човещина или с отрезвителен шамар колко сурова може да бъде действителността, която населяваме.
Понякога, возейки се в трамвая след работа, превключвам на режим "себе си", занимавам се с частните си мисли, чувства и чуденки. Друг път оглеждам с поприкрито любопитство останалите пътници и надавам небрежно ухо за глъчката. Случва се неволно (или не толкова) да чуя отговорите на въпроси, които ме измъчват или въпроси, които съвсем не бих искала да ми бъдат зададени. Майки със своите деца с увреждания, изоставени възрастни хора, пияни, луди, самотни и сиви – хора и съдби всякакви. Не знаете кой може да носи същото тегло като вашето. Опитайте да бъдете човечни извън контекста на ситуацията.
Възпитаните хора далеч не са рядкост и не се чудят дълго дали да отстъпят място за сядане на пенсионер, бременна или болен. Всеки път си представям как моята баба може да попадне в задръстения с народ автобус и сърце не ми дава да оставя някой олюляващ се възрастен човечец на милостта на останалите пътници.
Не знам кои са по-забавните в трамвайния сюрреализъм – децата или лудите, докопали свободна трибуна за размислите си, засягащи Бог, кризата, правителството или извънземните. Първите ме разливат в усмивка с милите си открития за всичко, което не разбират или тепърва откриват. Вторите ме карат да се заслушам и кинематографично да прехвърлям предполагаеми сюжети и събития, довели ги до тази участ. Намерят ли се обаче двама луди в трамвая ситуацията се увенчава с непридвидим край – истерия, бой, сълзи, смях или съобразен микс от всичките накуп.
Опрем ли до градски транспорт, страхът ни събуждат не врявата, липсата на хигиена или изнервените физиономии. Все повече хора откриват утеха в струпването на шум и избягват всячески да останат насаме с мислите и емоциите си. Четем книга, слушаме музика, поглеждаме часовниците си. Заглушаваме вътрешния си глас и го оставаме в режим на изчакване. Следващият път в трамвая помислете. За себе си.
| 70 | 0 |
