Фестивална култура у нас нямаше. Доскоро. Добрите новини са, че е на път да се роди, чисто нова и бляскава. Но това е един дълъг и сложен процес, в които участниците са хиляди. Ние, вие и те, сме новите създатели на фест културата, а изграждането ѝ като такава, тепърва предстои.
"Къде се намира изобщо България?", бе въпрос, задаван от не един изпълнители. "И защо, за Бога, ще ходя в тази "опасна страна"?", беше продължението. Самият факт, че изпълнители рядко пееха тук, говореше предостатъчно. Това - преди, може би през 2000 г. Привличането на музикален идол си беше желание, но от най-смелите, а зажаднелите за емоции тълпи биха пропътували цялата страна и биха спестявали с месеци, за да присъстват на "големия концерт". Но един неслънчев първи януари през 2007 г.* промени разбиранията и очакванията - и тези на фенове, и тези на промоторите. Всъщност, на цяла България. От тогава насам, всички станахме по-уверени, че качествени музикални събития могат да се организират и на родна земя. Алелуя!
Самият факт, че тази година е абсолютен рекордьор по организирани български фестивали, говори за масовия глад за такива мероприятия. Обществото ги "поглъща" като хляб, току-що изваден от пекарната. Това е глад за нещо, с което другите страни отдавна вечерят. Просто при нас отново пристига със закъснение - нищо ново под слънцето.
Радваме се на годината с най-много организирани музикални събития. От София, та до Каварна. Постоянно се случва нещо, а ако си от типа "слушам и се кефя на всичко", то ще ти трябват около 1000лв /за билети + некачествена храна/, за да посетиш каквото промотърът предлага. И за разлика от преди, тенденцията на голямата сцена да пеят изпълнители, били на върха на славата си преди 10-20 години, се променя. Вече сме по-оптимистично настроени и очакваме с нетърпение датите за концертите на идолите на нашето поколение. Колкото и нереалистично да звучи, фактите са налице: тук бяха Hurts, Parov Stelar, Morcheeba. Нежният глас на Sade, който ще омагьоса през ноември, е само леко прошепване, че някои неща нямат давност. Гладни сме! Очакваме още много.
Музикалният фест е синоним на добре прекарано време. Организаторите предлагат цялостно преживяване. Хилядите отиват там с позитивната нагласа всичко да е незабравимо и, естествено, на ниво. В момента единственият фестивал с устойчив бизнес модел и изградено име у нас е Spirit of Burgas. Три поредни години събитието се състоя /забележете, някои фестивали не успяха/ и наистина може да се каже, че ще остане в музикалната история на България като нещо ново и различно. Не е тайна, че Духът на Бургас се субсидира със сума, гласувана от общинския съвет. Плюс това се случва в разгара на туристическия сезон. Схемата е добре замислена и ефективна. Благодарение на Spirit-а се изкефихме максимално на Faith No More, а след година излязохме от кожата си с великите The Prodigy. И не само. Програмата предлага много и за почти всеки вкус - което пък е много силен ход от страна на организаторите. И макар средностатистическия българин да смята, че да даде стотачка, за да влезе на Spirit, си е злоупотреба с мечтите и джоба му, истината изобщо не е някъде там. Цените на билетите са ниски, имайки предвид броя изпълнители и силните моменти, които запечатва съзнанието на фена. Просто информативно: цената за Live на Moby в Русия варира от 150 до 300 български лева. В Бургас изпълнителите са повече от 50.
Фестът е огледален образ на общественото състояние. Пример е историята на Exit в Нови Сад, където събитието се организира като знак на протест против режима на Милошевич. В парка около Дунава се събират десетки хиляди през лятото на 2000 г., всичко продължава 100 дни, а накрая завършва с партито Get out to Vote. Развитието по-късно се случва по естествен път, благодарение на общия ентусиазъм. Exit се провежда вече 12 години, а публиката всяка година наброява над 200 хиляди души. Освен синоним на музикална инициатива, събитието може да се приеме като ярък пример за обединения дух на младите хора в Сърбия.
Спорно е дали българската публика ще успее да се справи с инвазията на фестивалите, а и дали те ще достигнат желаните печалби. Фактът, че се организират масово през лятото, безспорно ограничава броя посещения на българския фен, поради финансови причини. Вече бяхме свидетели /или по-скоро не бяхме/ на няколко несполучливи фестивали. Голямото разочаривание на сезона беше отменената втора вечер на бебето на бг фестовете - Еlevation, който доведе Jamiroquai, но само до хотела, а после и до клуба, където британеца се забавялва по британски и не излезе невредим от бурния купон. Счупен или изкълчен крак, плъзнаха градски легенди, но той така и не се яви.
Обещаващият Sonisphere или Sorrysphere** беше отменен от местните промоутъри Marcel Avram и Balkan Entertainment, "поради независещи от тях причини". Слуховете, че всъщност причината е недостатъчно закупени билети, тъй като цената им беше 150лв, плъзна бързо. Дали е така, можем само да гадаем. Българската публиката е непредвидима - често купуването на билети се оставя за последния момент. Понякога видният обществен ентусиазъм за концерта на дадена група е толкова огромен, че организаторите приемат обществения шум като категоричен знак за успешен концерт. Всичко наистина зависи от публиката. Гладната публика.
Каквото повикало, такова се обадило. Отдавна мечтаехме за една стабилна цифра музикални събития, които да залеят нашите географски ширини. Ето, днес ги получаваме накуп. Дали обаче ще успеем да удържим фест фронта е въпрос на време и най-вече - на личен избор за всеки един от нас.
* Влизането на България в Европейския съюз
** игра на думи, която осмива несъстоялия се фестивал
| 45 | 1 |
