Репродуктивните способности са Божи дар и все пак всяка жена сама взима индивидуалното решение, дали ще се възползва от тях. Бременността невинаги е желана и има начини, по които тя да бъде прекратена още в своето начало. Приблизително след третия месец обаче се счита, че майката вече носи човешко същество в корема си, а премахването му е равносилно на убийство.
Доктор Франческа Минерва е обявила своята малко по-различна позиция по този въпрос. Според нея лекарите трябва да бъдат упълномощени да убиват новородените, ако те са с увреждания, просто са нежелани от своите майки или отглеждането им би било непосилно за бюджета на семейството. Името на госпожицата е свързвано с Оксфордския университет - тя работи като философ и е специалист по медицинска етика. Нейната гледна точка е, че едно малко бебе не е точно човек и ето защо, убийството му през първите няколко дни наподобява по сериозност аборта в първите няколко седмици след зачеването.
Това означава, че нейните виждания подкрепят дори това, напълно здраво бебе да бъде лишено от правото на живот, само защото майка му е преценила, че не може да си позволи да го отгледа. От морална гледна точка, предложението на тази жена със звание "доктор” е повече от абсурдно. Нека за миг си представим подобна реалност, в която лекари умъртвяват бебета като бездомни кучета. Евтаназия на невинни, беззащитни същества. И то защото майките им в последния момент са се сетили, че е много по-лесно да си купуват нови дрешки всеки месец или да посвещават цялото си време на любимите занимания, отколкото да носят на ръце човешко същество, което е изцяло зависимо от техните грижи.
Статията с предложението на Франческа Минерва бе публикувана в британско списание за здраве и веднага провокира обществото. Започнаха бурни дебати, дали наистина трябва "следродилния аборт” да бъде приравнен с другия, позволения, до 12 гестационна седмица.
Според хората, които застават на страната на д-р Минерва, новороденото не се различава от плода в утробата на майката. То няма надежди, цели и мечти и затова е просто едно човешко същество, а не е личност с морално право да живее. От друга страна, родителите имат цели и планове, които биха могли да бъдат повлияни от появата на тяхното нежелано дете. А интересите на възрастните трябва да са на първо място, според привържениците на идеята. Друг аргумент в защита на бебешките убийства е невъзможността някои увреждания да се установят, докато детето не види бял свят.
Тук се намесват някакви капиталистически виждания за правото на майката да печели пари и да разполага с времето си, както пожелае. Един от експертите, изказали се по възникналия казус, се казва Тревор Стамърс. Той е лектор по медицинска етика и окачествява като "смразяващо” предложението на Франческа Минерва. Нима не е достатъчен законово определения период тази егоцентрична жена да отнеме живота на своето бебе, без да извършва убийство?
Теорията на Франческа Минерва не се спира дотук. В нея се твърди още, че детето би могло да бъде щастливо, ако му се даде шанс да живее с недостатъците си. И тук идва голямото "но" - това, според Франческа, е слабо вероятно, тъй като то никога няма да постигне потенциала на "нормално” дете, каквото и да означава нормално за нея. Може би тя смята, че "иновативните” ѝ идеи за изкуствен подбор са нормални. И може би не е раждала и няма деца, които да е гушнала в първите им минути на този свят. Ала субективността на избора кой трябва да живее, и кой - не, е в основата на тази лудост.
Кои сме ние да отнемаме шанса за живот на някого? И колко от великите умове са имали увреждания или са израснали в бедност и мизерия? Няма перфектни хора, тъй като представителите на новите поколения не се избират като във филма "Гатака” (1997) - чрез предварителен подбор на най-добрите гени от двамата родители. И докато бебетата растат в утробата на майка си, вместо в епруветката на болницата, все ще имат някакъв недостатък. Може би много от нас също не биха били на този свят, ако идеята на д-р Минерва е била приета в миналото. Не е дефект някой да има заболяване по рождение, ала се изисква воля и силен характер, за да бъдат преодоляни трудностите, породени от този факт.
Всички защитници на идеята лекарите да имат правомощия да убият новородено по желание на неговата майка, говорят какво иска жената, кое за нея е най-добре. Ала аз не познавам жена, която да убие доброволно детето си. Или да позволи на някого да го направи. Девет месеца притеснения, мечти, представи, радост и въпроси. И накрая - убийство за удобство.
36 | 123 |