Всеки ден се сблъскваме с нови и нови предизвикателства, борим се с живота - кой както може. В един момент се оказва, че нямаме една свободна минута, която да посветим на истински важните неща. Просто защото сме ги забравили напълно.
Бихме ли променили нещо, ако знаем, че ни остава един ден живот? И за какво бихме съжалявали най-много в последния си час?
Отговори на тези въпроси търси медицинската сестра Брони Уер от Австралия, която се грижи за пациентите през последните 12 седмици от техния живот. В продължение на няколко години тя е записвала за какво съжаляват хората, когато осъзнаят, че си отиват от този свят. Никой не е искал повече секс, нито е страдал за пропуснатите възможности в областта на екстремните спортове. Брони Уер е публикувала тази информация в своя блог, а ние ще ви споделим кои са петте най-често срещани неща, за които съжаляват хората на смъртно ложе.
"Ще ми се да бях живял живота, който исках. А не онзи, който другите очакваха от мен."
Това е най-често срещаната реплика - когато хората осъзнаят, че животът им е към края си, те гледат доста трезво на изминалите години. И веднага виждат, че много мечти са останали неосъществени. Обикновено правим жертви в името на чуждото мнение. "Какво ще кажат другите" се оказва по-важно от това, как ще изживеем миговете си на този свят. Повечето хора не са сбъднали и половината от желанията си, но за съжаление го осъзнават твърде късно.
"Ще ми се да не бях работил толкова усилено."
Почти всеки мъж, за когото Брони се е грижила, е изтъкнал твърде усърдното бачкане като най-голямата си грешка. В последните си дни, господата са осъзнали, че всъщност много малко време са прекарали със семейството си. Жените също са съжалявали за прекомерната целеустременост в кариерата, но тъй като повечето пациенти са били от по-старото поколение, броят на работещите жени е бил по-малък.
"Ще ми се да бях имал куража да споделям чувствата си."
Много хора са пазили в дълбока тайна своите чувства, за да не се конфронтират с околните. По тази причина повечето от тях никога не са били такива, каквито биха могли да бъдат. Замълчавали са в критични моменти, навеждали са глава пред всеки по-силен от тях. В резултат на което просто са живели един посредствен живот на съгласяване с чуждото мнение.
"Ще ми се да бях поддържал връзка с приятелите си."
Често се случва човек да осъзнае значението на приятелите си, чак когато вече е твърде късно и няма връщане назад. Повечето хора толкова са се вглъбили в преследване на собствените си цели, че съвсем са забравили своите приятели и те просто са изчезнали от живота им в един момент. Всеки има нужда от приятелите си, когато умира. Но за съжаление, има огромен шанс отдавна да е останал без такива.
"Ще ми се да бях малко по-щастлив."
Това твърдение е учудващо, но се оказва, че хората разбират една житейска истина, когато вече нямат шанс да я приложат на практика. Щастието е въпрос на избор. А повечето пациенти са живели по навик. Те са изхабили живота си с рутинни действия, само защото така им е било комфортно - без да се замислят, че всъщност изобщо не са щастливи. Страхът от промяна е познат на всеки от нас. Може би е редно да променим поне с една идея живота си, преди да осъзнаем, че няма да имаме "утре".
| 156 | 2 |
