В науката набира сила нова дисциплина – невротеология. Както може би сами се досещате това е съчетание между неврологията и теологията. Изследователите, които работят в тази област, изучават мозъците на вярващи и атеисти и търсят в тях разликите, опитвайки се да разберат къде се корени религиозното чувство, доколко силно и обективно е то.
Напоследък броят на невротеолозите все повече нараства, а експериментите, които те извършват, винаги привличат вниманието. Такова е и изследването на датския професор Уфе Шьодт от Университета в Орхус, който сравнява вярата в Бог и в Дядо Коледа и установява, че Господ съществува, но добрият старец – не.
Той сканира с томограф мозъка на 20 ревностни християни. Всеки един от вярващите участници е помолен да изпълни три задачи. Първо - да си поиска нещо от Дядо Коледа за Рождеството. След това да се помоли, обръщайки се към Бог. И накрая да си представи, че общува с близък човек.
Ученият е изследвал какво се случва в мозъка по време на всяко едно от тези упражнения като наблюдава в реално време кои области се активизират и кои изобщо не реагират. В резултат датският професор е установил, че и молитвата, и мисленото общуване с приятели дават сходни картини на мозъчната активност. Тоест не съществува принципна разлика дали човек разговаря с Бог, или с близък приятел. В двата случая се активизира т.нар. префронтална кора на мозъка.
Когато човек се обръща за нещо към Дядо Коледа обаче, това не намира почти никакво отражение в мозъка. Според датския невротеолог причината е, че вярващите не смятат Дядо Коледа за реално съществуваща личност, а за тях Бог съществува.
1 | 1 |