Мислим, че животът ни започва от мига на раждането. Броим този ден за нулев и слагаме началото на всичко именно от него. А дали е така?
Психологията е една от най-живите науки. А в последно време един сравнително нов неин дял набира все повече популярност. Става дума за пренаталната психология – онази, която изследва емоционалния свят на нероденото дете. Той явно е много, много богат, което пък поставя аборта на съвсем различно ниво.
-
на деветата седмица от развитието си бебето вече хълца и реагира на силни шумове. В края на втория триместър слухът му е напълно развит;
-
точно както при възрастните хора, нероденото дете притежава "бързо движение на очите" (REM – rapid eye movement), което е характерно за моментите, когато сънуваме;
-
бебето опитва храната, която майката поема, чрез околоплодната течност, която поглъща. Това определя вкуса му в бъдеще;
-
нероденото дете разпознава гласа на майка си и може успешно да го различи от този на непознат и в утробата, и след раждането си;
-
дори недоносеното бебе чувства, отговаря и се адаптира към средата, в която се намира;
Основите на човешкото поведение, учените вече знаят това, се поставят няколко седмици след зачеването. Още преди жената да разбере, че е бременна, мозъкът на ембриона започва да се оформя и да изпъква. На петата седмица от бременността се случва най-вълнуващото – започва да се образува мозъчната кора – онази част от мозъка, която позволява на зрелия индивид да се движи, говори, планира и твори.
Знанията за живота на детето в утробата датират отдавна. Много култури имат вярвания, че времето, прекарано в утробата, е изключително важен период не само за физическото, но и за психоемоционалното развитие на детето.
В обичаите им (включително и в нашите) се препоръчват конкретни практики, които трябва да се спазват преди зачеването, а след това и от майката по време на бременността, за да се предоставят оптимални условия за здравословно развитие на плода. Това показва, че "пренатална психология” е нов термин в науката, но знанията за този период имат далечни корени.
Всяка жена преживява по различен начин своята бременност и чувствата й към нероденото дете понякога са много противоречиви и объркващи. Пренаталното общуване може да донесе на майката усещане за съзидателност, хармония и увереност. А детето ще "преживее” нейните чувства и ще израсне с представата, че светът е прекрасно място за живеене. Така още преди раждането възпитаваме у него позитивизъм и добронамереност. 
Майките, които са в хармония със своята бременност обикновено избират естественото раждане и преживяват вълшебството на първата среща със своето дете по незабравим начин. Не бива да се пренебрегва и фактът, че бебето е активен участник в процеса на раждането. Доказано е, че то дава началото на хормоналния старт на родовия процес. И нещо повече - то помни целия процес.
Ние нямаме съзнателен спомен за това изключително Начало, но с подходящи техники можем да го възстановим. Всеки един от нас е способен на това. Родовият процес и начина на раждане оказват влияние върху по-нататъшния живот на индивида. Майката трябва да помни, че детето получава своя живот единствено чрез нейното тяло и благодарение на нейната любов. Това е голяма отговорност.
Добре известен е фактът, че веднага след раждането детето е в състояние да разпознае гласа на своята майка, а след третия час – и гласа на своя баща, ако той е бил в "звуковото обкръжение” на майката по време на бременността.
Австралийски учени докладваха, че ако бащата е в клинична депресия в периода около раждането на своето дете, и то е момче, ще му бъде много трудно да изгради близки отношения с него. Децата на депресираните бащи са по-склонни да реализират тежки пубертетни кризи с бягства от дома, скитничество и отчуждение.
Има и многобройни научни доказателства, че влошените отношения между родители оказват пагубно въздействие върху развитието на детето в утробата, поставяйки майката в хронична стресова ситуация. Ако един от двамата родители не желае бебето, то усеща това още докато се развива и в последствие проявява този негативизъм по различни начини.
Професор Федор-Фрайберг от Университета в Стокхолм описва интересен случай с малката Кристина, която още от раждането си отказва майчината гърда, но се нахвърля на биберона, който й се предлага, или се вкопчва в гърдата на друга жена, от която започва енергично да суче.
Впоследствие става ясно, че майката не е искала бебето. Без никакво съмнение Кристина е доловила отхвърлянето на своята майка и й го връща огледално. Това вътреутробно преживяване би могло да бъде формулирано така: "Ако не ме обичат, това е, защото не съм за обичане” или "Ако не ме искат, това е, защото преча или още по-лошо – това е, защото нищо не струвам.”
Тази липса на уважение към себе си може да се отрази върху целия живот, освен ако родителите (особено майката) не поправят този първи отпечатък с много любов, уважение и доверие. У нежеланите деца учените откриват редица психологични особености. Те са конфликтни, обичат да се открояват от другите, да привличат внимание към себе си. Това е техният начин за самоутвърждаване. В пубертета са по-склонни към хулигански прояви и участия в неформални групи.
Нежеланите деца са получили първите уроци в матката и са научили какво е омраза и отхвърляне. Тези чувства ще присъстват през целия им последващ живот.
И така – нека вътреутробният живот на вашите бебета бъде съпровождан с любов! Така връзката ви с детето ще се развие спонтанно и естествено, превръщайки се в доверие, уважение и взаимно зачитане.
За още статии със съвети за родители станете част от Jenite.bg във фейсбук!
| 64 | 2 |
