Дневникът на една жена в развод: Децата

Епизод 4 в личната рубрика на Jenite.bg

Дневникът на една жена в развод: Децата

Епизод 1: Представяне

Епизод 2: Решението

Епизод 3: Женени съквартиранти

Епизод 4

Винаги, когато стане дума за раздяла между двама души, първият аргумент, който се чува, е: "А децата?". За мен отговорът винаги е бил:

Какво децата? Те ще живеят на върха на радостта с родители, които, ако успеят да запазят някакъв вид на отношенията си, никога няма да се прегръщат, целуват и изглеждат щастливи заедно?

За да растат в наистина хармонично семейство, децата се нуждаят от преки изрази на любов. Не само към тях самите, а и между родителите. Директният пример е този, който залага модели, не думите.

Аз съм дете на разведени родители. И въпреки всичко имам прекрасен пример за истинско семейство. Дядо ми и до ден днешен прегръща баба и й казва, че е най-прекрасната жена на света. Мама се ожени втори път, а за втория си баща мога да кажа само, че е човекът, който ме е научил на живот. На това да се бориш за нещата, които искаш и на това, че всеки има право на мечти.

Предвид личната ми история, винаги съм била много смела, като стане дума за раздяла. Всеки поема по пътя си, среща други хора, щастлив е, комуникира адекватно с първия си партньор... Децата от вторите бракове се виждат с братята и сестрите си и цари разбирателство.

Израсла съм без да ставам свидетел на скандали, без да чувам обиди от единия за другия родител, без да бъда настройвана и делена. В моето съзнание децата са причина №1 да прекратиш отношенията си с някого, който натоварва и теб, и тях.

Моите така и не са имали грижовен баща. Осъзнавам личната си вина в случая, защото аз винаги съм искала да имам бебета и когато се родиха (и първото, и второто), мъжа ми беше оставен на доста заден план.

Той, от своя страна, усетил удобството от това аз да поема всички грижи, съвсем спокойно абдикира, заравяйки се в работа. И като казвам "абдикира" имам предвид, че в моментите, в които той се прибираше у дома, бебетата бяха вече изкъпани, накърмени, приспани... Аз правех всичко сама. Аз ставах нощем, аз ходех на консултации, аз тичах в Пирогов, когато се наложи.

Той поемаше носенето на кошницата, когато пътуваме и разходките през уикендите, когато буташе бебешката количка. И с двете деца започна да общува по-активно, когато станаха на 2 години и вече можеха да правят доста неща сами.

Децата винаги са го изнервяли – или тичат, или вдигат шум... Обича ги и им се радва, но рядко го показва. Не са били от бебетата, подхвърляни и гъделичкани от татко си, не са носени на конче. Виж, играчки им купува. За да стоят в стаята си и да се занимават. Следи стриктно за всяка играчка – да не бъде повредена или изгубена, а ако това се случи се сърди повече от децата и намира повод да им се скара.

Възпитанието се състоеше в това непрестанно да се правят забележки и децата "да бъдат карани да мислят". Не можеш да очакваш от едно 4-годишно момченце да прецени, че като се пресегне над чинията, ще натопи ръкава си в нея и да го хокаш, че не разсъждава логично.

Парадоксалното е, че откакто сме физически разделени и ги взима за определено време, е много по-грижовен и обичлив към тях. Те започнаха да го прегръщат и да му казват, че го обичат. Винаги е подготвен къде ще ги заведе и какво ще правят заедно. И децата са щастливи!

Но да се върнем няколко месеца назад.

Никой не може да те подготви за момента, в който се изправяш срещу собствените си деца и, поемайки цялата отговорност (защото аз направих точно това) си първият, който посреща реакциите им.

Около нас е пълно с разделящи се и разделени семейства. Аз доста наивно смятах, че след като живеят с моята история и с тези на най-близките си приятелчета, децата ми ще реагират по-спокойно. Знаех, че няма как да не се натъжат и да не преживяват случилото се, всеки със своята чувствителност и спрямо възрастта си, но това, с което трябваше да се сблъскам, беше сърцераздирателно.

Синът ми, като по-голям, беше първият уведомен. Направих тази крачка един следобед, докато се прибирахме от детска градина. Реших, че ще го съобщя директно с простички думи и ще дам близък пример с момченцето, с което играе всеки ден.

Моментът, в който две огромни пъстри очи се впериха в мен и чух: "Ама защо и аз ще оставам без татко?" ме свари тотално неподготвена. Потокът от сълзи, който се изля след това беше първото изпитание за решението ми. Докато обяснявах, че никога няма да остане без татко, защото единственото, което ще се случи е, че татко повече няма да живее с нас, подлагах себе си на анализ.

Реакцията на детето не ме разколеба. Напротив – почувствах се страхливка, че не взех по-рано това решение. Във време, в което детето нямаше да го усети по този начин. Във време, в което просто щеше да приеме нещата много по-спокойно и да порасне с мисълта, че сме разделени. Имах тази възможност, но тогава много неща бяха по-различни и не ми достигна смелост. Е, поне сега щях да поема отговорността.

Казах, че това е по-скоро мое решение и баща му се съобразява с мен. Въпросът, който последва беше: "А аз мога ли да направя нещо, за да променя решението ти?". След моя отрицателен отговор, момчето ми изтри очи, погледна ме и каза: "Добре, тогава ако ще се местим, може ли да е по-близо до детската градина, че сега ходим много до там?" Единственото, което можах да направя, беше да се усмихна и да кимна утвърдително.

С малката шушулка беше много по-лесно. Тя просто ми помагаше да събера дрехите на тате и попита дали ще има нейно легло в новата му къща. На три и половина приемат по-лесно нещата, отколкото на 6.

Баща им? Посрещна ни на вратата и попита, защо плачем. Детето го прегърна, а той сложи ръце на раменете му. Дори не го гушна истински. Не му каза нищо. Говори с него едва, след като му казах, че трябва да го направи и, че детето очаква да чуе от него, че винаги ще му бъде татко.

И ако дотогава все още се колебаех и си задавах въпроси, след този ден бях сигурна, че няма да ми е лесно, но съм взела правилното решение. 

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

151 7
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



55
Не е посочен 11.02.2013|12:39
често разводът е по-добрият вариант особено ако мъжът има някакъв сериозен проблем или нетърпими навици
54
Не е посочен 08.02.2013|11:19
Трябва да се мисли много внимателно с какъв човек се събираш преди да имаш деца от него
53
Не е посочен 08.02.2013|09:34
И все пак животът продължава и след лошото идва и хубаво, човек трябва да е търпелив.
52
Не е посочен 07.02.2013|16:59
Много лоша ситуация но като ти дойде на главата все нещо трябва да се предприеме.
51
Не е посочен 07.02.2013|14:17
за съжаление,когато има деца е трудно да им се обясни защо трябва да се вземе това решение, добре,че таткото е приел нещата радушно.
50
Не е посочен 07.02.2013|14:12
Абе да не се случва, да сме на същото положение.
49
Не е посочен 07.02.2013|14:11
Както и да го погледнем е много сложно. Най - трудно е самите деца да свикнат с развода, като в същото време не трябва да бъдат лишавани от внимение и от двамата си родители.
48
Не е посочен 07.02.2013|13:05
В тези ситуации най-много страдат децата,защото се лишават от единия си родител!Но и да се живее само заради децата и това не бива!Толкова е гадно това!
47
Не е посочен 07.02.2013|13:05
Не ми допадат вече разказите на тази жена в развод,но няма спор,че децата страдат най-много.
46
Не е посочен 07.02.2013|13:01
Наистина е много трудно за децата!
45
Не е посочен 07.02.2013|12:38
С децата в този период трябва много да се говори и то и двамата родители, като в същото време не трябва да се настройват срещу единия или другия.
44
Не е посочен 07.02.2013|12:27
Тогава просто никой не мисли за децата,а те са най-ощетените!
43
Не е посочен 07.02.2013|10:42
За съжаление, при една такава ситуация най-потърпевши са децата, но пък и да живеят при родители, които не се обичат е грешка и то голяма, тъй като един ден и те могат да поемат по този път и да повторят грешката им.
42
Не е посочен 07.02.2013|09:34
Такива ситуации много ме натъжават..
41
Не е посочен 06.02.2013|22:07
И разводът никак не е лесна работа като гледам.
40
Не е посочен 06.02.2013|17:49
Тъжно е за всеки но за децата най много.
39
Не е посочен 06.02.2013|17:27
О, да със сигурност. И със сигурност се чувстват неловко и много кофти в една такава ситуация.
38
Не е посочен 06.02.2013|17:26
Така е!! Подкрепям напълно!
37
Не е посочен 06.02.2013|17:26
Тежко не тежко, това е живота, това е реалността.
36
Не е посочен 06.02.2013|17:25
Наистина се надявам тази история да има happy end накрая! ;)
35
Не е посочен 06.02.2013|17:24
Интересно ми е наистина, как хората решават да оценвят това, което имат, чак след като го загубят. В случая бащата - започнал е да се радва повече на децата си, едва след като е можел да ги вижда само на определени периоди!? Защо?
34
Не е посочен 06.02.2013|17:23
Да де, ама нали прочете, че това не е показателно, че децата страдат? Едни разведени родителите могат да имат такова силно влияние върху възпитанието на децата си, каквото нямат много щастливи семейства. всичко е до хората! Не бива децата да бъдат повод САМО родители, които вече не се искат да живеят заедно - децата веднага го усещат.
33
Не е посочен 06.02.2013|16:05
много е трудно да се справи човек с децата, те май са най-големия проблем.
32
Не е посочен 06.02.2013|15:56
жалка работа
31
Не е посочен 06.02.2013|15:51
за тва се казва щастливо разведенеа :Р
30
Не е посочен 06.02.2013|15:38
ами май никои не е казал че е лесно
29
Не е посочен 06.02.2013|15:26
изобщо не изглежда лесно да се разведеш...
28
Не е посочен 06.02.2013|15:26
да и за мен е глупаво . моите родители така и не се разделих , но често чувах виковете им докато си бях вкъщи
27
Не е посочен 06.02.2013|15:18
става ми мъчно за тази жена
26
Не е посочен 06.02.2013|15:07
този мъж е под всякаква критика. нямам думи
25
Не е посочен 06.02.2013|14:58
За мен най-голямата глупост е да търпиш,заради децата, за да си имали родители и глупости,тъпотии. За едно дете няма нищо по-гадно от това родителите му да не се понасят, по-добре да пореве,отколкото да расте под напрежение.
24
Не е посочен 06.02.2013|14:35
бе някои мъже са големи вагабонтени,за съжаление, откривам някои от чертите на този татко и в мой близък мъж, и чак тръпки ме побиха!
23
Не е посочен 06.02.2013|14:01
Това по-скоро е изключение. Аз си мисля, че е повечето случаи вторите бащи така и не успяват да приемат много добре първото дете, дори и да се правят. Разбира се, не всички са така.
22
Не е посочен 06.02.2013|13:59
Изчетох една от статиите ви от поредицата и спрях да я чета не за други, ами защото ми е тежко да си представя аз да съм в една такава подобна ситуация.
21
Не е посочен 06.02.2013|13:56
Голяма грешка в този период е да започнеш да насъскваш, образно казано, децата срещу другия родител и да прехвърлиш собственото си разочарование на тях. В този ред на мисли авторката тук е постъпила много добре като е говорила с децата си, поела е отговорността за решението.
20
Не е посочен 06.02.2013|13:45
Полезен е за жени, мъже и деца. Никой не е застрахован, всеки може да премине през такъв етап в живота си. За съжаление на повечето хора им се отразява много зле в началото, докато си стъпят на краката. Следя от началото поредицата и ми прави впечатление, че авторката не е от тези хора. Целеустремена е и е наясно със себе си.
19
Не е посочен 06.02.2013|13:34
Децата винаги страдат при раздяла на родителите а някой не могат да преодолеят тази травма много дълго във времето.
18
Не е посочен 06.02.2013|13:15
Децата са най-сложната част от един развод.
17
Не е посочен 06.02.2013|12:44
Това е много полезен материал за жени, които преминават през същото!
16
Не е посочен 06.02.2013|12:37
Определено си взела правилно решение. Този човек щеше да ги лишава винаги от любовта, която заслужават. Сега поне няма да бъдат пренебрегвани от човек, който живее с тях.
15
Не е посочен 06.02.2013|12:26
Ако родителите, които се развеждат се държат като пичове, няма да има проблем за децата!
14
Не е посочен 06.02.2013|11:33
Децата доста тежко приемат този момент, но и родителите трябва да се постараят да го направят възможно най-цивилизовано и безболезнено, всичко опира до самосъзнанието и отговорността на човек.
13
Не е посочен 06.02.2013|11:32
Тя самата история е тъжна. но това е реалността
12
Не е посочен 06.02.2013|11:26
Много тъжно продължение на историята, от раздялата между родителите най-много страдат децата, безспорно това е факт, защото те вече може и да не се обичат помежду си, дори може и да се мразят, но децата обичат както единия, така и другия си родител.
11
Не е посочен 06.02.2013|11:13
От тези материали откровено се сдухвам.
10
Не е посочен 06.02.2013|10:32
И аз съм на мнение че разводът е полезен дори за децата, особено ако бащата е пълен кретен. каква е ползата за тях от такъв баща, по-добре без него, като пораснат и ще разберат
9
Не е посочен 06.02.2013|09:50
Не бива да се прави грешката родителите да оставят ЗАРАДИ ДЕЦАТА именно, защото и защото заради тях!! Децата виждат и усещат всичко, всички погледи, неприязнеността един към друг, лошото отношение, тихите скандали...По-добре ще е за тях, ако родителите се разделят, но все пак си останат техни родители завинаги.
8
Не е посочен 06.02.2013|09:49
Показателно е. Общо взето аз имам леко лош опит с това родителите да не се разбират, но слава Богу после всичко се нареди.
7
Не е посочен 06.02.2013|09:48
Понякога вторият баща се оказва много по-достоен от биологичния.
6
Не е посочен 06.02.2013|09:47
Всяка жена иска бебета, само че силното желание за това често замъглява представата за човека, който избираме за баща на тези бебета.
5
Не е посочен 06.02.2013|09:45
В един момента става по-зле и за самите деца, особено ако получават лошо влияние от баща си.
4
Не е посочен 06.02.2013|09:44
Тази история става все по-интересна.
3
Не е посочен 06.02.2013|09:40
"Следи стриктно за всяка играчка – да не бъде повредена или изгубена, а ако това се случи се сърди повече от децата и намира повод да им се скара." - Това е ужасно, той за себе си ли ги купува тези играчки или за децата. Как ме дразнят такива хора
2
Не е посочен 06.02.2013|09:38
"За да растат в наистина хармонично семейство, децата се нуждаят от преки изрази на любов. Не само към тях самите, а и между родителите" - Много точно казано. Децата се травмират и само като гледат как родителите им не се разбират и не се уважават.
1
Не е посочен 06.02.2013|09:36
И аз съм на мнение, че да останеш с някого само заради децата е нелепо оправдание и по този начин на самите тях даваш лош пример, дори може да си вменят чувство на вина за това, че заради тях си се жертвал и търпял един човек, с който вече нищо не те свързва.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay