Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Епизод 4: Децата
Епизод 5
Започвам този епизод с отговор към всички онези, които смятат, че такива лични неща не се разказват.
Да, може би сте прави, но за себе си. И понеже никой не говори за тях, всеки, на когото му се случват, се мисли за бяла врана. Не смее на свой ред да споделя, защото това били лични работи и се завърта един омагьосан кръг на тайни, които държим дълбоко заключени в себе си.
Де факто почти няма откъде човек да получи ноу-хау как се взима решение за развод при идеални обстоятелства. Липсата на чувства обикновено не се толерира и се омаловажава.
Драмата, ако изобщо може да се нарече така, в моята история е, че няма драма. Или поне към момента на фактическото решение нямаше драма. Аз се разделям с идеалния съпруг.
В момента, в който беше в ролята на изневерител (за кратко), имах подкрепата на едни от най-близките ни приятели. Но тя не беше безусловна. Тя вървеше ръка за ръка с обвинението, че за да се стигне до тук, аз съм го пренебрегвала, била съм властна и съм го подтикнала към подобни действия... Хората, които споделяха това мнение преди няколко години, бяха първите, които застанаха директно срещу мен в настоящия момент.
Не ме разбирайте погрешно – аз нямах нужда от подкрепа, за да взема това решение. То беше изговорено и кажи-речи сторено много преди да уведомим официално обкръжението си.
И все пак, тъй като иде реч за МОИТЕ приятелки - едната ми е кума - не мислех, че ще се сблъскам с чак такъв негативизъм. Освен разговорите, които се превръщаха в часове изреждане на най-добрите качества на съпруга ми, трябваше да изчета и няколко мейла, в които ми обясняваха какъв е техният живот.
Трябваше да науча, че тях мъжете им също не ги прегръщат като се прибират от работа, че те също не излизат с половинките си и не получават цветя. Накратко, от мен се очакваше да разбера, че една жена може да е щастлива в нещастието си, защото мъжът е свестен, не би я зарязал с децата и носи всичките си пари у дома. Не помня колко пъти трябваше да отговоря на въпроса "Сигурна ли си на какво обричаш децата си?" и да преглътна коментари като "Кой толкова ти завидя на прекрасното семейство и те прокле?".
Имах чувството, че съм наела професионални оплаквачки на разделящи се семейства.
Приятелите ми мъже почти не ме подведоха. Двама са ми най-близки и с двамата сме заедно от училище, и двамата не живеят вече в България. Само те се сетиха да ме питат дали съм щастлива и казаха, че ако аз съм добре, ще приемат всяко мое решение. Е, единият вкара коментар: "Ти ми беше последната надежда, че може да има свестни семейства! Моля те, не ми разбивай илюзиите!". Но на третата реплика от моя страна заяви, че от години не ме е чувал толкова жизнена и усмихната по телефона.
Винаги съм уважавала мъжете заради простотата, с която общуват. Без условности и без излишно да натоварват отношенията.
От моите лични дружки точно три бяха наясно и ми бяха същинските душеприказчици. Едната е разделена с мъжа, от когото има дете от години; другата е в подобна на моята ситуация и последната също се разведе преди няколко години. С нея сме заедно от гимназията.
Уникално е как всеки пречупва ситуацията през своята призма. Никоя от тях не ме е тупала въодушевено по рамото и не ме е подкрепяла сляпо. Но всяка споделяше своята гледна точка, своите моменти на колебание. Двете, които са сами отдавна, имат интересни противоречия в гледните точки и това действа много приятно отрезвяващо. Да, няма как да преминеш през всичко това сух и сам.
Нощите на сълзи, ракия и цигари имат своето очарование, но не могат да бъдат обвити изцяло в романтична мъгла. Моментите, в които достигаш до извода, че самотата е състояние на духа, а не на тялото, са разкъсващо болезнени. И трябва да ги споделиш с хора, които в някаква степен ще те разберат. Той се прибира "у дома" и... времето от отварянето на входната врата, до лягането му в леглото е онзи ад, който ти преживяваш на терасата, с телефон в ръка, с чаша в другата и висящ фас от устата. А по принцип не пуша!
В тези мигове броиш приятелите си като пилци. И куриозно или не, преброих своите точно наесен. НЕ съм светица. Ни най-малко. Не съм и мъченица. Аз съм нормална жена, която е взела някакво решение и минава през своите си мигове на полярности и колебания. И точно, защото съм такава, не очаквах, че толкова хора ще започнат да ми обясняват сивотата на своите животи, ще ми дават примери с чужди чернилки и сажди и ще смятат идеята ми за Щастие за детинска и наивна.
Според приятелите ни аз попадах или в графата на тотално смелата, или в тази на неспасяемо лудата. Тази полярност понякога ме тровеше, друг път забавляваше, но в края на краищата аз бях онази – бялата врана – дето, видите ли, си е наумила, че може да се справи САМА.
За едно бяха прави всички. Наистина не подозирах колко сама мога да остана всъщност. И друго не подозирах – колко сила може да ми влее точно тази самота – избраната. Тази, за която съм се преборила и, на която, понякога мазохистично, се наслаждавам.
Далеч съм от мисълта, че част от приятелките ми всъщност завиждат, че не пера и не гладя ризи и, че не търся с часове чорапи в прането, за да скалъпя чифт. Но няма да се учудя, ако е така. Факт е, че някои не ме канят вече на гости. Но е факт, че най-близките ни СЕМЕЙНИ приятели, не изпитват неудобство да звъннат на всеки от нас по отделно и да ни съберат за техен общ празник. Защото знаят, че отношенията ни не са лоши и че се забавляваме безпроблемно.
Това са хората, които категорично отказаха да вземат страна и да коментират по какъвто и да е начин решението ни. Благодарна съм им, че приемат цивилизовано нашият собствен цивилизован избор. В крайна сметка, не би следвало някой да ти е приятен само, защото си семеен.
Извод: Матрицата работи безотказно. Явно чуждата борба за Щастие се приема трудно, когато сам си оставил собственото ти такова да се изплъзне. От друга страна, приятелството не е само безусловна подкрепа, а и признаване на грешките на другия. Но в такива ситуации наистина разбираш много неща за хората около себе си. За това къде си ти, какви са различията ви и защо трябва да ги пуснеш да продължат по своя път.
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 122 | 1 |
