Когато бях на 7, гледах за първи път филма The Doors. Все още си спомням безумно ясно изцъклените си очи, наблюдаващи как Вал Килмър, влизайки ненормално добре в ролята на Джим Морисън, се мята върху капака на една кола и крещи със забавено темпо и дълбок, пронизителен глас: "Аз съм кралят гущер!”
- Мамо, защо го прави?
- Защото е взел наркотици.
- Какви наркотици?
- LSD.
Тъкмо в този момент у мен се роди нова, по детски наивна мечта. Да се надрусам с LSD, когато порасна (сладко, нали?).
Още 7 години по-късно вече бях "ошлайфан” музикален фен и полупрофесионален бунтар в категория "пънк” с всичките му там тунинги - тишърт на Pearl Jam, скъсани и избелени дънки, кубинки с развързани червени връзки, пробитото от дузина фасове старо кожено яке на баща ми. Бях във вечен конфликт навсякъде и с всички, разбира се, начело вкъщи с родителите си.
Не ме разбирайте погрешно. именно там и пред тях "го играех” доброто дете - хубава гимназия, добри оценки, нито секунда отклонение от вечерния час. И все пак, някак все не ми се получаваха безкрайните опити да им угодя.
За сметка на това пък на другия "фронт” бях кралица. И при това не гущер. По-голямо от мен гадже с подобаващо гъста и дълга брада, две-три разкошни приятелки и като цяло - повече от вълнуващ социален живот.
Защо ви разказвам това и какво общо има стартът на моите бурни тийн години с продължаващата до днес хранителна зависимост? Адски много!
Защото именно тогава водех няколко паралелни живота - един страдателен вкъщи, друг деятелен навън и трети, дълбоко прикрит и от мен самата, но растящ правопропорционално на възрастта ми, свързан с манията да бъда втората Кейт Мос.
И тъкмо по примера на Кейт Мос на бърза ръка открих няколко вълшебни метода за потискане на апетит. Само дето детската ми LSD мечта се изроди, материализирайки се в алкохолно-транквилантна такава. При това парфюмирана обилно с цигарен дим и прикрита от нашите чрез дъвки, капки за очи, спанета у приятелки и куп други типични за всеки изобретателен тийн похвати. А аз все не бях достатъчно слаба, за да се почувствам щастлива.
Колко дълго продължи този мой "период” и как се отрази на сегашното ми състояние, ще ви разкажа след седмица време. Четвъртък, само в Jenite.bg.
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
| 6 | 0 |
