За хранителната зависимост от първо лице: Гладът е сладък

Един дневник, посветен на гмуркането и изплуването от дълбините на хранителните разстройства

За хранителната зависимост от първо лице: Гладът е сладък

Спомняте ли си първата си диета? Аз да! Невероятно добре при това... Бях на 13, а вече чувах зад гърба си подмятания като "Е****и дупето!” В най-мекия случай. 

Един ден ми попадна поредното списание, пълно със снимки на манекенки и съвети как да бъдем слаби като тях. И тогава я открих! Диетата, която обещава за 14 дни да се свалят 10 килограма. Разбира се, завинаги, гарантирано без йо-йо ефект. Единственото, което трябва да направите е… Да се храните със средно по 2 варени яйца, три моркова и 4-5 лъжички кисело мляко. Дневно. А, да, и никаква сол!

Дотогава обичах да си похапвам, но в рамките на нормалното - закуска, обяд, вечеря, а между тях евентуално и нещо дребно в училище. След като реших, че "от понеделник съм на диета”, побързах да предупредя майка си. Очаквах да се възпротиви, но тя учудващо каза нещо от сорта на "Да, имаш нужда! Не чак 10 килограма, но 4-5...”

И ето, че понеделникът дойде, а с него - и стартът на моя нов, по-слаб живот. След като героически закусих безсолното сварено яйце (за протокола: никога не съм обичала яйца), започна мъчението. А именно - глад чак до след училище, когато се награждавах с дажбата от близо два настъргани моркова, обилно заляти с лимонов сок. Вечерята беше най-лесна, защото се скривах в стаята си, за да ям яйце с морков и кисело мляко, без да виждам какво се случва в трапезарията.

Честно казано, първите два дни бяха истински ад - липса на каквато и да е енергия и физическа сила, резки спадове на кръвното налягане, последвани от причерняване и главоболие, както и зверски (без грам преувеличение) глад.

Малко след това обаче започнах да се чувствам невероятно. Виждах резултат, дрехите вече ми бяха по-широчки. И, може би защото продължавах да бъда гладна, започнах също така и да свързвам усещането за глад с хубавото чувство да изглеждам добре.

Така гладът започна малко по малко да се превръща за мен в това, което е първата за деня чашка на един алкохолик - необходимост, без която знам, че нещата просто няма да започнат добре днес. 

А как се развиха нещата от този момент нататък, ще ви разказвам всеки четвъртък. Само в Jenite.bg.

Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!

32 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



3
Не е посочен 17.04.2014|19:14
Потресаваща е,много даже,малко хора се справят сами с такива разтройства.
2
Не е посочен 17.04.2014|19:13
Наистина страшни неща се случват между хората и храната.
1
Не е посочен 17.04.2014|19:09
Потресаваща история, много искрена.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay