Винаги когато знам, че ще се срещам със Стела, настроението ми изведнъж се подобрява. Тя е от хората, които ми носят онова усещане за пълна хармония в общуването, което малко от познатите ми успяват да ми донесат.
За тези, които не знаят, Стела Христова-Сачи организира и води страхотни ателиета в областта на индийската традиционна култура. Помните ли? Разказах ви за една от чудесните ѝ работилнички в поредица от материали.
Иначе, поводът за днешната ни среща с нея е фактът, че от известно време провежда и образователни курсове по рисуване с къна, към които проявявам нескрит интерес.
С чаровната ми събеседничка се уговаряме да се видим по обяд, в тихо кафенце. Влизам забързана и в мига, в който виждам усмивката ѝ, цялото ми напрежение се стопява.
"Ей, колко си си хубава!", казва ми и ме прегръща. Не сме се виждали повече от година, но тя е същата – открита, добросърдечна, топла.
Трябва да ви кажа, че интервютата със Стела никога не са стандартни. Тя не само разказва, ами и показва. Винаги, без изключения. И сега е така. Изсипва конусите с къна върху масата и започва да рисува върху ръката ми. Още в началото ми казва, че със сигурност не е първата, нито последната у нас, която се занимава с това изкуство.
"Има и други дами, които отдавна рисуват с къна. Това, което е различно при мен, е, че тъй като съм педагог по образование, се опитвам всяко знание и умение, което придобия, постепенно да го представя на другите под формата на образователен курс, семинар, уъркшоп.
Така станаха три отделни модула в темата за индийска култура. Ти си присъствала на един от тях – женската красота в индийската култура, другият е ведическата кухня, където готвим разни много вкусни ястия. Третият модул е ателието именно по т. нар. махенди или рисуване с къна".
На ръката ми се появява интересно кръгче и аз с любопитство зяпам към него. Междувременно, Стела продължава да ми разказва увлекателно:
"Всъщност, историята на рисуването с къна е изключително древна. Това е едно от ведическите изкуства. Ние вече сме говорили за 64-те изкуства, които жената някога в древността, в Индия, е трябвало да усъвършенства, помниш ли? Едно от тях е обличането на сари, с което умение ти си много добре запозната. Друго, например, е декорирането на лицето или гримирането - изработването на специфичен фестивален грим. Рисуването на тялото с естествени пигменти или махенди също се причислява към тези изкуства.
Някога то дори е било част от ритуалите на древните жреци, които, преди изпълнението на даден ритуал, изобразявали соларни символи на ръцете си. Това често са кръгове, мандали, различни диаграми и т.н.
В наши дни обаче, махенди все повече придобива празнично-фестивален характер и е част от един голям предбрачен ритуал, наричан санджит или т. нар. Нощ на къната.
Знаеш, че в индийската култура младоженците често слабо се познават. Даже в някои региони се запознават в деня на сватбата. За младото момиче това било голям стрес – да смени своето семейство, мястото, в което живее, самата раздяла с близките била трудна.
Именно изрисуването на девойката било начин тя да опознае бъдещо си семейство, а майка ѝ да бъде по-спокойна в какви ръце предава дъщеря си. Днес тези традиции имат все повече декоративен, забавен, фестивален смисъл. Така да се каже, това е просто едно прекрасно женско парти, в което жените се освобождават от стреса на приготовленията от сватбата.
Останалата част от интервюто със Стела Христова може да прочетете при нашите колеги от Fitwell.bg.
| 0 | 0 |
