Песента "Откъснатите цветя на България” обиколи социалните мрежи и просълзи стотици българи по целия свят. Клипът се появи в YouTube в навечерието на 3-ти март и събра над 100 хиляди гледания в рамките на по-малко от 24 часа. А към днешна дата те надхвърлят 300 хиляди!
Месец по-късно "Откъснатите цветя на България” продължава да вълнува нашите сънародници, пръснати по целия свят, с искреност и любов към родното. Песен, с която можем да се гордеем, защото е написана от сърце.
Виктор и неговата сестричка Вера са родени и израснали в Ню Йорк в семейство на емигранти. Майка им Кристина е българка, а баща им Валери - руснак. Похвални са усилията на Кристина, че възпитава и съхранява българското в съзнанието на децата си. Желанието да узнаем повече за техния живот ни подтикна да се свържем с нея за ексклузивно интервю.
От колко време живеете в САЩ? Вие ли избрахте Ню Йорк, или той Ви избра?
Живея в САЩ от 2001 година. Мъжът ми Валери е тук от доста по-дълго. Аз избрах него - не съм избирала Америка, нито пък самия Ню Йорк. Не съм от хората, които някога са драпали да заминат извън България. Даже си мислех, че никога не бих отишла да живея на друго място - просто се случи, съдба.
Кога и как възникна идеята за създаване на песента "Откъснатите цветя на България"?
Случи се през април-май 2014 година. Купих билети за ваканция в България. При нас никога не е сигурно дали ще пътуваме, докато не купим билетите. Поводът за пътуването явно провокира Виктор, който дойде при мен и каза: "Мама, измислих песен за България!”. И започна да ми я пее.
Когато чух песента, си помислих колко е трогателно, че мъничкото ми момче на другия край на света съчинява и пее за България - за страната на мама, в която е бил само два пъти до този момент. Помислих си, че сигурно има много такива деца. Стана ми мъчно, че българите сме така разпръснати по света. Няма да скрия, че даже и в онзи си вид, песента ме просълзи.
За колко време успяхте да създадете текста, музиката и клипа към песента?
Когато се върнахме от България, Виктор започна уроци по музика при възпитаника на Московската консерватория Александър Чазов. Още на първия урок Александър помоли Виктор да му изпее нещо, за да чуе гласа му. Той избра да изпълни своята песен. Всъщност така започнахме работата по "Откъснатите цветя на България”. Целта още в началото бе да я подарим на българския народ по случай 3-ти март.
И двете Ви деца са изключително музикални! Кога открихте таланта им?
Сигурно е смешно това, което ще разкажа, но Виктор реагираше на музика още по време на бременността. Според съпруга ми децата, които слушат Моцарт по време на бременността, се раждат по-умни. Сложих си касета с музика на Моцарт в колата и сега той е сред абсолютните фаворити на Виктор.
С Вера вече работех по-наблизо и в колата съм слушала по-малко музика. Но тя пропя на 5-6 месеца. Вечер в креватчето преди заспиване си пееше - така се приспиваше. На около годинка, още преди да започне да говори, вече докарваше мелодията на "Twinkle twinkle little star”.
Какво според Вас превърна песента на Виктор в тотален хит за 24 часа? Защо тя успя да разплаче толкова много българи по света и у нас?
Честно казано, не очаквахме да се вдигне толкова шум около нас и песента. Наистина, много искахме да я завършим преди 3-ти март, защото тази дата е важна за нас. Какво точно я изстреля на върха ли? И до този момент не мога да кажа!
Получих отзиви от много родители, че децата им започват да я пеят още при първото слушане. Колкото до възрастните - мисля, че тя докосна скришно кътче в душата на всеки българин, който я чу... Една забравена гордост от род и родина, намираща се в кътчето, където е "записана" програмата ни за патриотизъм. Тя отдавна не е опреснявана, но и не е изтривана.
Натъжи ме фактът, че дори и създадена с любов и желание за обединение, тя успя да предизвика и негативни реакции. Надявах се, че една българска песен с руско участие, записана в Америка, ще ни обедини в нещо красиво, съкровено и общо - България.
За съжаление, имаше хора, които веднага се отрекоха от нас, анатемосаха ни и заявиха, че нямаме право да създаваме и изпълняваме песни за България, тъй като не сме "истински” българи! Разделиха ни на "свои” и "чужди”. Боли ме, че не границите и мястото, на което живеем, а манталитетът ни е основното, което ни разделя.
Винаги ли наричате сълзите си "България"?
Винаги, когато се връщам в България, не успявам да удържа сълзите си. Гледам през сълзи Витоша, София, НДК и храм-паметника "Св. Александър Невски". Всички тези картини пред очите ми предизвикват такова умиление и любов! В този момент разбирам, че дори неугледността и несъвършенствата на България ми носят радост, защото са мои.
Винаги, когато кацаме на летище София, си пея наум песента "Моя страна, моя България”. Само последния път в самолета децата запяха "Откъснатите цветя на България” и пак успяха да ме разчувстват. Сигурно тук пак ще се включат критиците, обяснявайки колко е лесно да се обича от разстояние и питайки защо не съм се върнала в България. Изобщо не съм съгласна с тях, че от разстояние е лесно да се обича. Повярвайте - много е трудно!
Какво Ви липсва най-много от Родината?
Не мога да назова конкретно нещо, което да ми липсва. Не е материално. Липсващото е част от мен, без което не мога да бъда цяла. Това е България - като духовно изживяване.
С какво трябваше да свикнете през годините на интеграция в Америка?
Процесът на адаптация беше дълъг и труден. Когато заминах първия път от България, в краткия полет - до Франкфурт - плаках неудържимо всичките два часа. Осъзнавах, че емигрирам и не знам кога ще се върна.
Първата ми година в Америка беше най-тежка. Куфарът ми седеше стегнат и имах обратен билет с отворена дата за една година. Никога не го използвах, дори и за гостуване. После нещата се поуспокоиха, носталгията попритъпя или може би аз се научих да се справям по-добре с нея.
Сравнявате ли живота си между България и Америка?
Не. Това са два паралелни свята за мен. Живея в Ню Йорк, имам ежедневие, отговорности - това е едната част от мен. В България усещането е, че никога не съм заминавала, че годините, прекарани в Америка са един сън. Елементарно е да се правят сравнения между България и която и да е друга страна. Разбира се, че разлики има, но това не е картинка от списание тип "открийте разликите”!
В началото, като си идвах, съседи и познати ме питаха как е в Америка и ми се струваше, че очакват да им се хваля. По принцип не обичам крайните оценки. Ако има нещо положително, то е за сметка на друго. Идеално няма!
Поддържате ли връзка с други българи в Америка?
Да. Имам приятели българи, с които общувам. Не мога да кажа, че се събираме често, тъй като заетостта и разстоянията са такива, че не можем да си го позволим.
Как съвместявате работата си на психолог, ролята на съпруга и майка?
Откакто се роди Виктор, работя с деца и техните семейства. Настоящата ми позиция ми дава възможност да съм повече с Вера и Виктор. Опитът на майка, който трупам с възпитанието им, ми помага в работата. Опитвам се да ги слушам внимателно, да ги разбирам и да им помагам да преминават през житейските уроци. Животът е изпълнен с предизвикателства и няма как да ги предпазя от всичко.
Като съпруга също се старая да проявявам разбиране. Мисля, че всяка мъдра съпруга трябва да е психолог и психотерапевт по природа, за да може един брак да просъществува.
В семейство на българка и руснак поддържат ли се традициите на всяка от двете страни?
Стараем се. Мъжът ми се чувства руснак, въпреки че е много добре интегриран в Америка. Покрай мен започна да говори на български и да се чувства като българин. Понякога се изказва от името на "ние, българите”.
Определено смятам, че човекът е сложно създание! Не е еднозначно и има капацитетът да се идентифицира по различен начин, без едната идентичност да пречи на другата. Смятам че руската култура е близка до българската. Но, както казва народът: "Откъдето жената, оттам и родата” - при нас българската идентичност е застъпена много по-сериозно от руската. Децата говорят на руски като истински българчета - взимат някоя българска дума, слагат руско окончание и пердашат напред - със силен български акцент!
Как ще посрещнете Великден? Имате ли своя семейна традиция?
На Великден винаги сме в българската църква "Св. св. Кирил и Методий” в Манхатън. Децата ми почитат християнството и въпреки че не сме от най-религиозните семейства, носим вярата в себе си. Виктор от малък обича икони и непрекъснато ни кара да му купуваме. А влезе ли в църква, засиява!
На какво възпитавате децата си?
Искам да имат правилно и трезво отношение към света. Да не се поддават на пропаганди и манипулации. Да са такива, каквито са! Човек, който мисли "като другите” е човек без мнение.
Искам да се научат да отбягват крайностите и да виждат нюансите, да са самостоятелни и отговорни и да са чувствителни към другите. Да знаят какво търсят и как да го постигнат, без да правят компромиси, които биха ги разрушили като личности. Да не се плашат, а напротив - да се радват на трудностите, защото това е сигурен знак, че се движат нагоре. На толкова много неща искам да ги науча!
Кои са най-честите грешки, които съвременните родители допускат спрямо децата си според Вас ?Една от най-разпространените е, че родителите очакват от детето си да е като тях, т.е. - да мисли, чувства и взема решения като тях. Възприемат го като свое продължение и се разочароват, ако това не се случва.
Ние, родителите, трябва да си даваме сметка, че давайки живот на децата си, сме им предоставили правото да живеят по начина, по който те изберат. Трябва да им позволяваме да допускат грешки - първо, защото всички ние допускаме такива и второ - защото животът не идва с инструкции за правилна употреба. Така че нещо, което ни се струва правилно сега, може да се окаже дълбоко погрешно след време. Нашата роля като родители е да сме им опора, за да продължат напред.
Коя е Вашата несбъдната мечта?
Охо! Мечти дал Бог. Несбъднатите също са много. В различните периоди от живота ми са били различни. Важното е да не спирам да мечтая. Аз съм човек с много сбъднати и несбъднати мечти. Не съжалявам за нищо в живота си, съжалявам само за хората, които вече не са сред нас!
| 19 | 0 |
