Анна Гуркова ни беше на гости, за да ни разкаже толкова ли е страшно раждането, какви емоции крие майчинството, новите й проекти, свързани с подкрепа на младите и още много интересни моменти от живота й!
Анна, разкажи ни как се реши да споделяш толкова интимни за теб моменти като например своето раждане?
Още от дете бях известна с това, че обикалях и снимах всички. Бях много дразнеща, защото снимах целия си живот, но не го качвах никъде. Гледах влогърки от Америка и си мислех, че трябва да говоря английски добре. До един период не публикувах нищо. Когато заживях в Дания, живеех с брат си Радостин Кузманов. Той ме посъветва да направя едно видео и да видя какво ще стане.
Какво беше първото ти видео?
Първото ми видео беше с 10 неща за мен. В един момент започнах да снимам повече. Реших да снимам раждането на детето ми, което не всяка жена би направила. Родих без епидурална упойка и дори не знам как имах сили да снимам. Поради мерките за Ковид нямаше как да викнем фотограф. Докторката видя статива с камерата и първоначално беше много против, но след това ми позволиха да снимам.
Абсолютно всичко ли бе заснето? Спести ли нещо на аудиторията?
Камерата беше включена през цялото време. Имах доста леко раждане и съм много благодарна за това, тъй като съм човек, който не търпи на билка. Раждах напълно естествено, без упойка. Реших да го направя, защото в противен случай окситоцинът забавя контракциите и е нещо странично и външно. Казаха ми, че бебето има огромна глава и той действително се роди с много издаден череп. Затова се наложи епизиотомия. Да запишеше раждането си е много лично нещо, но а го направих, за да бъда полезна.
Как намираш време за всичко?
Признавам, че е трудно. Много ми се иска да показвам ежедневието на майката такова, каквото е. Докато детето спи отговарям на съобщенията на моите последователи. Паралелно с това рисувам. Също така развивам една моя мечта, която се казва "I can. Изкуството да можеш”. Тя е насочена към младите творци в България. Мечтата ми е да обединя младите артисти, които да не се виждат като конкуренция, а като хора, с които могат да направят много повече неща. Досега не се случило, заради манталитета на българите, за които чуждото винаги е по-хубаво. В момента започваме с екип от няколко човека и ще обединим хора, които пишат, пеят, занимават се с фотография и много други.
Идеята се зароди, докато бях в Дания, тъй като бях част в голямо студио, в което е цяло чудо, че ме приеха, имайки предвид отношението към българите в тази държава. Сякаш получих видение как преподавам на малки деца, които са от ромски произход или такива, които нямат финансовата възможност.
Кога откри своя талант?
Мога да кажа, че баба ми забеляза мoя талант. Прекарвах лятото при нея и тя постоянно ме пускаше да рисувам навън. Записваха ме по конкурси, част, от които печелих. В училище също съм била в паралелка с изобразително изкуство. В момента най-много обичам да рисувам жени и животни. Това си личи и в подаръка, който съм ви донесла - най-харесваната картина от цялата ми изложба.
Защо не остана в Дания, а се върна в България?
Много приятели ме питаха, тъй като говорех езика, бях се установила. Но аз им казаха, че тази моя мечта трябва да се развие. Дания е на много по-високо ниво и това, кото съм взела от там мога да го приложа тук. В бъдеще виждам центрове, които са разположени в цяла България. Хората, които се занимават с изкуство обикновено имат нужда да са обградени от други творци, за да получат вдъхновение и стимул да творят. Иска ми се проектът да се развие, за да мога да стигна до това да помагам на деца неравностойно положение. Помощта няма да се състои само в набавяне на материали, но в целенасочена работа през цялата година.
Проблемът в България е, че децата не знаят какво правят в училище. Те завършват и не са наясно какво да правят с живота си. Затова искам да помогна на децата да намерят своята посока. Едно момче от махалата искаше да стане боксьор, а ние открихме потенциал у него да бъде режисьор.
Какво е мнението ти за образователната система в България?
Смятам, че тук липсва индивидуалният подход. Много е трудно да задържиш вниманието на близо 30 деца и да разбереш какви са индивидуалните им интереси. В Дания се работи на по-малки групи деца с ментор. У нас липсва практическата част и сблъсъкът на децата с реални ситуации. Много пазим децата си смятаме, че не могат без нас.
На какво искаш да научиш твоето дете?
Хората си мислят, че той ще рисува много добре, но аз пък усещам, че той ще бъде говорител Ще му предоставя възможност да опита повече неща, за да видя какво му харесва. Това зависи и от възрастта и периодите, през които преминава. Искам да го науча да вижда какво му харесва, да се насочва натам и да бъде постоянен.
Кои са най-трудните моменти, през които преминаваш като майка?
Понякога детето плаче неистово в продължение на час и често не знаеш какво да правиш. Хората гледат осъдително и е много неприятно. Друг етап беше този с коликите и безсънните нощи. Необходимо е много търпение, с което трябва да се запасим.
Как се справяш с mom shaming течението?
Най-лошото е, когато една майка не е перфектна, но се държи така сякаш е. Опитва се да поучава всички майки около себе си, сякаш има универсално правило за всички. Дали е манталитет, не знам, вероятно ги има по целия свят. Много майки минават през следродилна депресия. В такива моменти може някой да ти каже, че не се справяш и това да ти докара сериозни психологични проблеми. Аз самата не се сблъсках със следродилна депресия, но имах по-емоционални моменти. Майка ми каза, че седмия ден е денят на плачещите родилки. Не ѝ повярвах, докато един ден се усетих, че плача, реших да погледна кой ден е и се оказа действително седмия.
Омразата, която хората изразяват се дължи на това, че те вътрешно не знаят кои са и не се замислят как биха накарали човека отсреща да се почувства.
Какво научава Анна от майчинството и трябва ли да имаме време за нас, отделяйки се от детето? Трябва ли да забравим за себе си, след раждането на детето? За какво най-често си говори с последователите? Какво е посланието на картината, която тя ни подари. Гледайте новото видео в канала na Peika&Jenite, за да разберете!
| 0 | 0 |
