Наскоро се проведе Балканиадата по математика и България се представи повече от отлично. Резултатите са един златен, единадесет сребърни и шест бронзови медала. През септември ни предстои пък да бъдем домакини на първата европейска младежка олимпиада по информатика. Какво да очакваме от нея, с какво тя е по-различна и как успяват нашите ученици да постигат такива забележителни резултати, говорим с един от подготвящите ги гл. асистент Емил Келеведжиев от Института по математика и информатика към БАН.
Здравейте, разкажете ми за предстоящата първа европейска младежка олимпиада по Информатика,която ще се проведе у нас. Как се породи идеята?
Тази идея съществува повече от десетина години. Тя се породи в този колектив от колеги, които подготвяме учениците. Тези успехи, които имат българските ученици, те се дължат и на добрата подготовка. По света съществува международна Олимпиада по информатика, която, може би малко хора знаят, че тя всъщност е възникнала по инициатива на България в далечната 1989 г. през месец май. Инициатива за тази първа голяма международна олимпиада, в която участват ученици до 12 клас, тя се дължи на българските академици Сендов и Кендеров. Първото издание на Олимпиадата е в България, в град Правец. Така че в България има традиция в това да бъде новатор. Тази олимпиада, която предстои, обхваща всички ученици, тоест няма долна граница, но обикновено успяват да се класират деца около 10 , 11 и 12 клас. В България, понеже правим подготовка на ученици от 5 клас, се появява една междинна група деца, които са примерно към 8 клас и са достатъчно силни, но все още не могат да се сравняват с малко по-големите батковци. За тези деца е хубаво да има някаква изява. Такава изява съществува на Балканския полуостров по инициатива на Сърбия. Преди 15-ина години се организира първата младежка олимпиада по информатика, която наричаме Балканиада, в която могат да участват ученици, които са до 15,5 години. Постепенно се породи идеята защо да не се разшири обхвата на тази олимпиада и всъщност на нас ни дойде идеята да не правим направо световна олимпиада, а европейска. Най-вече от гледна точка на това, че може би пътуването ще бъде по-лесно за по-малки деца.
Трябва да спомена името на Красимир Манев, който е основен радетел на идеята. Той в момента е и президент на международната олимпиада по информатика. Това е наша гордост и доста слабо известно сред хората.
Какво се цели с тази олимпиада?
Целта е подобна на повечето на тези масови прояви. Първо това да стане един форум, на който да се съберат деца и техните ръководители от по-широк кръг в света и да се пропагандират тези неща. Счита се, че състезателната информатика в не много далечно бъдеще ще стане все по-популярна. Това е вид спорт. Освен че е изкуство и наука, има елементи на обучение, но има и спортна страна. В такъв смисъл е добре този процес да се катализира, да му се съдейства и да се подпомага.
Има ли нещо, с което се отличава тази предстояща олимпиада от другите?
Тя би трябвало доста да прилича на Младежката балканска олимпиада по математика. Сега, обаче, ще бъде по-голям броят на страните участници. На младежката балканска олимпиада максимум участват до 10 страни, сега са поканени всички европейски страни и 23 или 24 страни са отговорили, че ще дойдат.
Друга разлика е, че резултатите на учениците ще излизат в пряко време. Когато ученикът реши една задача пълно или частично, той я изпраща на системата. Това решение може да мине всички тестове или да мине част от тестовете и да получи 10, 20, 50 или 100 точки. Това нещо в реално време се прожектира на един голям екран, където срещу името на всеки състезател стоят точките, които има.
Къде ще бъдат сложени тези екрани?
Екран е фигуративно казано, защото това нещо ще бъде публикувано в Интернет на определен сайт. Разбира се, там. където стоят ръководителите, наистина ще има екран. Хората от целия свят, които се интересуват, като влизат на този сайт, ще могат да видят резултатите в реално време. През тези 5 астрономически часа може да се проследи как състезателите постепенно, постепенно, все повече и повече точки получават. Става най-интересно към края, когато се оформят първенците и по някой път те си разменят местата. Нещо подобно като при бягането в леката атлетика.
Има много кадърни деца, на които им се отдават математика и информатика. Повече от тях заминават или остават?
Очевидно е, че засега повечето заминават. От тези 4 ученици, които са в националния отбор на България за голямата олимпиада, обикновено трима от тях заминават да учат в чужбина, предимно в Англия и САЩ и то в най-елитните университети. Масачузетския технологичен институт е номер 1 по компютърни науки и там всяка година ние имаме поне един от нашите олимпийци. Миналата година Христо Венев отиде да учи в Оксфорд,Англия, а тази година Енчо Мишинев, който е нашият най-силен състезател, той от есента ще започне да учи в Кеймбридж. Тези ученици са на нивото на гениалните деца.
Има ли начин, по който държавата да задържи тези деца тук?
Не знам защо трябва държавата да мъчим да ги задържи, тъй като обществото се оформя от самото нас. Ако ние като хора, съумеем да организираме съответно производство и организация, да станем малко по-културни, ще започнем сами да се задържаме.
Искам да ви поздравя за Балканиадата и за постигнатите страхотни резултати. Как успявате да ги подготвите, за да се представят толкова добре?
Подготвяме ги в подготвителни школи. Схемата на подготовка и на подбор е сравнително сложна. Децата започват от 5 клас. В около 10-ина български града има силно развити извънкласни школи, където учители и университетски преподаватели успяват да съберат групите от деца и да ги учат на програмиране. След това, когато децата станат 7-8 клас, уменията и знанията им започват да надминават тези на учителите. Тогава тези деца се обръщат основно към самоподготовка и към школите. В Интернет могат да се намерят многобройни сайтове, където има много задачи за самоподготовка. Това е един от основните канали за подготовка.
Кое е най-важното качество, за да можеш да се справяш добре по информатика?
Трябва детето да има абстрактно, алгоритмично мислене и да има способности да се ориентира в сложна обстановка, защото правенето на програма понякога минава през сложни етапи. Дори самите деца понякога не могат да обяснят защо са решили задачите по този начин.
Какви са очакванията за предстоящата олимпиада?
Ние традиционно добре се представяме на тази младежка възраст. Те нещата са свързани. Като имаш добри младежи, ще имаш и добри юноши, така че очакванията ни са да сме сред призовите групи държави. Обикновено на Балканския полуостров, ние винаги сме на първо или второ място. Обикновено с Румъния имаме съперничество за челните места. На европейско ниво има много силни деца от Полша и Русия и от тях очакваме силна конкуренция.
Кои са проблемите, които стоят пред Вас?
Фондация "Америка за България" е основен спонсор на нашите олимпийски отбори. Всички тези междунаросни състезания и подготовка, а и българските състезания, те се спонсорират от 2 основни изтчника. Първият е държавата. Министерството на образованието имат определен бюджет, в който плащат за националния кръг на Олимпиадата, за командровъчни, хонорари на автори на задачи и пътните разноски на това да отидем някъде на международно състезание. Всички останали средства ние набираме от спонсори.Примерно, за да направим национална школа, 50 ученика за 1 седмица, това са 30-40 000 лева. За съжаление други спонсори се намират много трудно. Все още, за съжаление, частният бизнес, който има нужда от програмисти, се надява да ги получи даром, без да даде пари за подготовката им. Това е един от проблемите – да се намират пари.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
