За работата с деца с аутизъм и различни разстройства в развитието, разказва Данимира Иванова, ерготерапевт в Сдружение "Аутизъм днес". Научете повече за напредъка, който постигат децата благодарение на терапевтичния метод и спортът катерене.
Разкажи ни за себе си? В момента завършвам Медицински университет – София, като същевременно успявам да прилагам знанията и потенциала си при деца с различни образователни потребности в работата ми като Ерготерапевт в Сдружение "Аутизъм Днес". Попаднах в тази сфера, защото исках да се занимавам с нещо, което би било полезно на обществото. Често децата с аутизъм биват пренебрегвани и подминавани с различни епитети, което е жалко, защото те са уникални, можещи и добри. И въпреки, че работата дотук ми даде много опит и познания, искам да разширя хоризонта си и да продължавам да се развивам в тази сфера, помагайки им. Извън работата си обичам да спортувам – предимно катерене и волейбол, но проявявам интерес и към доста други спортове. Релаксирам с четка и платно в ръка, а в свободните си дни обичам разходките в планината с добра компания. Кога и как откри катеренето като терапевтичен инструмент? Започнах работата си като Ерготерапевт на деца със СОП преди около година, но по време на следването си, бях чела статии и проучвания, провеждани предимно в западните държави, за влиянието на различните спортове като катерене, езда и плуване върху двигателното развитие на деца с аутизъм. В тази връзка попаднах и на различни онлайн курсове и модерните вече "уебинари", които обогатиха знанията ми за същинските ползи от катеренето. Бях много впечатлена от този вид терапия и се радвам, че в момента имам и невероятната възможност да я прилагам. Какво представлява Ерготерапията? В България, за жалост, Ерготерапията не е толкова широко разпространена като професия, а тя предоставя подкрепата и знанията в значими за деца и възрастни умения, свързани с развиването на самостоятелността и независимостта им. Ерготерапията, сама по себе си, отразява взаимодействието между личността, околната среда и действието и така изпълнява основната си цел – да позволи на хората да участват свободно в дейностите от ежедневния си живот, подобрявайки здравето и благополучието им. Как протича една тренировъчна сесия в залата? Любимият ми въпрос до тук, на който мога да отговоря с една дума – щуро. Тренировката на деца със СОП включва в себе си адаптиране към индивидуалните нужди на детето и използване на потенциала му за постигане на конкретни цели, свързани с двигателното и когнитивното му развитие. Първо започваме с няколко "опознавателни сесии" както за мен, така и за детето, където оценявам способностите и интересите му. Спрямо тях започваме тренировъчните сесии като постепенно, с много насоки и демонстрации, успяваме да се справим с предизвикателствата и новите умения. Заедно преодоляваме и понякога възникналите негативни емоции, породени от същевременното получаване на нови сетивни стимули и изисквания от заобикалящата го среда. Чрез тяхното възприемане спонатнно генерираме адаптивна реакция и отговор на тези дразнения. Всяко едно качество, развиваме чрез игри и разбира се малки поощрения под формата на "награди" за постигнатия успех. Какви са ползите от ерготерапията за децата с аутизъм? Ето на този въпрос не знам от къде да започна. Иска ми се да кажа просто - безброй. Но нека все пак стартираме с глобалната моторика – развиването на мускулатурата на цялото тяло, координацията в движенията, моторното им планиране, равновесието, баланса и билатералната им координация или по-просто казано работата на двете половини на тялото да работят в синхрон, което е често срещан проблем при децата с аутизъм. Това в последствие разбира се улеснява и фината такава – трениране на различни силови и прецизни захвати, което подпомага по-нататъшното боравене с предмети в училищната среда например. Подобряването на координацията ръка-крак-око, която играе съществена роля в ежедневните дейности на всички нас – по този начин детето се научава и да се ориентира в заобикалящата го среда, развива пространствената си ориентация и постига определени цели, от които се чувства удовлетворено. Често се наблюдават и сензорни нарушения (тактилни, зрителни, слухови), с които също се справяме чрез постепенна адаптация. Когнитивното развитие е неизменна част от целия процес в тренировъчната сесия по катерене – посочване на цветове, предмети, вокализиране при невербалните деца, вземане на решения и справяне с възникнали проблеми. Заедно с всички тези ползи подобряваме и може би най-важното – социалната им интеграция и взаимодействието им с връстници в една всеобща тренировка под формата на игра.
Разкажи ни какъв напредък отбелязвате с твоите ученици в залата?
В обратната връзка с родителите след всяка тренировъчна сесия споделям как тя е преминала, върху какво сме работили и как се справя детето им до този момент. Най-добри резултати постигаме, когато детето самостоятелно и чрез малки насоки насочва действията си, докато ненатрапчиво се направлява околната му среда. Семейството винаги е част от целия терапевтичен процес и чрез поддържане на постоянна комуникация успяваме да извлечем най-доброто, на което то е способно. Всяко дете е на различен етап от развитието си и се нуждае от различни терапевтични методи за максималното извличане на потенциала му.
В съвместната ни работа с родителите правим малки крачки към постигането на индивидуалните цели, пред които е поставено детето.
На база на твоя опит, би ли искала да споделиш още нещо с родителите на деца с аутизъм?
Искам да споделя не само на родителите, но и на всички хора, че децата с аутизъм и различните разстройства в развитието МОГАТ. Могат да бъдат всичко, което си пожелаят, като всеки един от нас, могат да сбъдват мечтите си и да бъдат социално интегрирани стига да бъдат насочвани, подкрепяни и безусловно обичани. Въпреки всички всевъзможни трудности, пред които са поставени, родителите на тези деца са герои – герои за търпението, герои за приемането, герои за разбирането, герои за това, че правят всичко по силите и възможностите си за общото благополучие на децата си. Възхищавам им се. И не на последно място искам да им благодаря и да им кажа, че съм горда с всеки един от тях за силата, която проявяват.
| 0 | 0 |
