Мит ли е, че жените са лоши шофьори? На този и още много въпроси отговори автоинструктурът Стефан Георгиев.
Здравейте, г-н Георгиев. Как решихте да станете автоинструктор?
Аз съм второ поколение инструктор, върви във семейството. Майка ми и баща ми също са инструктори. Още от дете съм в учебната кола, по път до училище, други уроци и обратно, с времето съм научил основите на шофирането само от слушане и гледане, което много ми помагаше в началото на работата ми. Завършил съм за начален учител, където се научих да обучавам, имах идея да отворя собствена школа по Английски език, но осъзнах, че конкуренцията ще е много голяма и започнах да помагам на родителите си. Така с времето осъзнах, че е по-лесно да си само с един курсист, отколкото с 20 деца пред себе си.
Кои са най-хубавите и кои най-трудните моменти в работата Ви?
Най-хубавите са ясни. Да виждаш как помагаш на хората да се развиват, усмивката на лицето им след като разберат, че са издържали изпита. Моментите, в които ги оставяш сами, без да им подсказваш, и те се справят. Да видиш някой ученик след 1-2 години да ти помаха, да се усмихне и да разкаже набързо какво се случва с живота му сега след като има автомобил. Да ти помахат на светофара, застанали до теб или да ти примигнат с фаровете, докато се разминавате. Да се обадят по телефона с въпрос "Може ли да запиша приятел/партньор/колега/роднина?"
Най-трудните са няколко. Понякога курсистите се записват с нежелание или са записани от родителите им, при тях понякога го няма желанието, стремежа да научат нещо. Идват просто, за да мине времето, да си вземат часовете, не искат да решават листовки, не носят въпроси. За това е добре изборът да се запишеш на този курс да бъде твой личен и осъзнат. Да не се бърза, а да се даде време да се усвои материала или дадена ситуация и маневра.
Друга трудност с годините става и поддръжката на автомобила, докато са млади и неопитни водачите не пазят автомобила и от действията си или от бездействията си го амортизират по-бързо. Често пъти ми се налага да правя спешни ремонти.
Трудно е и намирането на места за паркиране в днешно време, но може би и аз имам вина за това, все пак учениците ми след като изкарат книжка си купуват автомобили и ги карат, паркират, ползват. Така че допринасям за задръстванията, трафика и липсата на места за паркиране. (Смее се)
С кои хора се работи най-лесно?
С тези, които сами си плащат курса. Тогава идват с желание, не закъсняват, питат въпроси. Искат да извлекат максимума от времето прекарано в автомобила и с мен. Ако сами го искат работата е много по-лесна. Както споменах и в предишния въпрос, ако си на 18 години и родителите ти са те записали без твое желание, моята работа е по-трудна.
Добри шофьори ли са жените? Има толкова много шеги и вицове, мит ли е това, че жените са лоши шофьори или има доза истина?
Силно зависи от ситуацията. И преди да отговоря, нека кажа, че съм виждал в практиката ми примери и за точно обратното. Основната разлика между мъжете и жените е: мъжете по-бързо вземат решения и лесно се адаптират при промяна в обстановката. Докато жените са склонни да бавят вземането на решения и ако се случи нещо, което не е било част от техния план за действие, са склонни да не го вземат предвид при преминаване през дадена ситуация. За това и подходът е строго индивидуален към всеки. При някои трябва да ги подтикна да вземат решения по-бързо, да разделят вниманието и погледа към няколко обекта и постоянно да следят за нова информация. При други трябва да ги вкараме в рамки, да забавят темпото, да карат не като рали пилот, а като шофьор на лимузина. С всеки курсист се работи върху слабостите му, така че да има всичко, което е необходимо като знания и умения, да издържи изпита от първото си явяване.
Смятате ли, че трябва да бъдат направени промени в шофьорските курсове или изпитите за взимане на книжка?
В момента броят на учебните часове е 31. Преди години, когато родителите ми са започвали да бъдат инструктори, са били 24. За мен часовете са достатъчни, ако преценят курсистите могат да поискат допълнителни часове, но в повечето случаи нямат нужда от тях. Изпитът трае 25-35 минути и се провежда с камери, микрофон и с GPS се следи маршрутът и скоростта на кандидатите. По този начин изпитът е коректен и справедлив. Старая се в практиката ми да покажа всичко на кандидатите: магистрала, планински път със завои, задръствания, стеснени участъци, неща, които няма в изпита, но ще са полезни след него. И часовете ми стигат, за да покажа тези неща. В други държави изпитът е по-дълъг – 45-60 минути. На север задължително по време на курса се кара в зимни условия на сняг и лед.
Катастрофите по пътищата се увеличават с всяка изминала година. Защо смятате се случва това? Невнимателни ли са шофьорите или причината се крие другаде?
Факт е, че катастрофите се увеличават всяка година. Броят на ранените също се увеличава, но загиналите стоят на едно ниво и дори намаляват (от части заради COVID-19). Тава само ни показва, че системите за сигурност: ABS (антиблокираща система при спиране), ESP (електронна стабилизираща програма за стабилност в завои), TC (система против превъртане на колелата), AEB (автоматично аварийно спиране при засичане на опасност) си вършат работата и спасяват човешки животи. От друга страна стои човекът, който се изморява, за съжаление понякога пие и прави грешки. Ако някой е решил да управлява автомобила по опасен и неразумен начин, това е негов избор, докато сме били до него по време на обучението и по време на изпита е издържал всички проверки и критерии, но след това нямаме контрол над него. Докато са млади са неопитни, след определена възраст реакциите се забавят; и за двата случая решението е едно, а именно да са по-внимателни. В авиацията, както и при шофирането, най-честата причина за инциденти е грешка на пилота/водача. В момента, в който си повярвате, че можете всичко, сте най-уязвими към грешки. Моят съвет е да се шофира разумно, отговорно и с цел да се стигне до някъде, а не да видим колко може да вдигнем с този автомобил или да покажем на приятели колко сме готини.
Кои са най-честите грешки, които допускат младите шофьори?
Младите шофьори нямат достатъчно опит зад гърба си и са податливи на грешки, които не винаги са по тяхна вина. Понякога средата, в която попадат, ги учи грешно, това могат да бъдат приятели и роднини, които да им дават грешни съвети, това може да е грешен пример от другите шофьори на пътя. Както често казвам на своите курсисти: "Всеки води собствена борба на пътя и ти водиш своя, не се влияй от другите." С времето грешките се изчистват или остават и всеки изгражда собствен стил на шофиране. Паркирането се подобрява с практиката, решенията стават по-лесни за взимане. И когато се мине през повече ситуации, опитът започва да надделява над грешките и съмнението.
Кое е най-трудно за научаване при шофиране?
Всичко е индивидуално. Някои се затрудняват с тръгването под наклон, други имат проблеми с левите завои, някои се притесняват да паркират. Решението на всички тези проблеми е само едно – спокойствие. Бързайки няма да стане тръгването под наклон по-лесно, ами напротив, ще загасите двигателя или ще тръгнете износвайки съединителя и друсайки всички пасажери в автомобила. Левите завои са пример за вземане на бързи решения и с опита става все по-лесно. А за паркирането трябва да помислите какво искате да направите преди да започнете, понякога не става само с една маневра, налага се да са правят корекции. Спрете, помислете, огледайте навсякъде и след 5-10-50 опита ще ви се получава от първия път.
Какви съвети давате на Вашите курсисти, когато вземат книжка?
Сядайте и карайте. Имате всички знания и умения, но без да ги упражнявате и усъвършенствате, не става. Чували сте теорията, че след 10 000 км. ще стане шофьор от вас, в нея има много истина. Трябва практика, както при всички други неща в живота, както един музикант трябва да свири по 2-4 часа на ден само, за да поддържа форма, така и вие карайте по 2-4 пъти в седмицата. В противен случай вариантите са два. Или след 2-3-5-10 години да се видим отново за допълнителни часове, или да се видите с механик, който да оправи колата. (Смее се)
Есента и зимата са съпроводени от лошо време и валежи. Както знаем мократа настилка е предпоставка за ПТП. Какво ще посъветваш шофьорите?
Есента не е толкова страшна. При мокра настилка спирачният път е малко по-дълъг (около 10%), но при зимни условия и понижаване на температурите автомобилите трябва да бъдат подготвени. Това включва смяна със зимни гуми, проверка на охладителната течност и при нужда доливане на антифриз (да се внимава при доливане, има два вида: син и червен, да не се объркат). Ако ще посещавате планинските ни курорти препоръчвам поне веднъж в годината да тренирате пред блока си да поставите вериги за сняг сами, ако ви се наложи да го правите на студено и тъмно в планината ще сте много благодарни, че сте придобили опит с тренировки на сухо.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 1 | 0 |
