Малката Яна, мама Ели и тате Васко - едно страхотно, приключенски настроено семейство. Описват се като "обикновени хора от средната класа” и преди да се отправят на път са работили: тя като специалист "Човешки ресурси”, той като програмист.
Твърдят, че винаги са се старали да не допускат рутината да превземе личния им живот. И са постигнали целта си - с търсене на нови изживявания посредством нови места, хора, спортове и хобита.
Пътешествието "Голямата маняна” започва на ветроходна яхта за Васко и на самолет за Яна и Ели. Двете го чакат да пристигне в Южна Америка, за да започнат приключенската си обиколка заедно. За нея разказват увлекателно в своя блог, който разкрива пред своите читатели един необятен и екзотичен свят, гарниран с полезни съвети за всеки смел пътешественик.
Далеч от родина, от роднини, с бебе на ръце... Защо избрахте точно тогава да заминете за другия край на света?
Защото българското законодателство ни е дарило с две години платено майчинство – идеалната възможност човек да се отдаде на пътуване без да се налага да напуска работата си. Освен това, колкото по-големи стават децата, толкова по-сложно е пътуването с тях, а като са малки не изискват почти нищо, освен времето и вниманието на родителите си.
Да видим свят. Отдавна ни привличаше Южна Америка, а тя е такова място, което не можеш да разгледаш за две седмици или в рамките на нормална отпуска. Искахме щом веднъж сме там да разполагаме с достатъчно време да го опознаем и да му се насладим.
Каква подготовка изисква подобно начинание? С какъв багаж тръгнахте и какво е задължително да вземе човек със себе си, когато е на път?
Бяхме много пестеливи с багажа, тъй като всичко си носим на гръб. Освен нужните няколко ката дрехи, обувки и т.н., носехме многократни пелени за Яна, гърне (като в процеса на пътуването тя се научи на гърнето и пелените ги пратихме обратно), някои лекарства за спешни случаи (не ни се е налагало да ги ползваме) и задължителния слинг.
Ели, как намираш енергия да бъдеш майка, освен пътешественик?
Двете се комбинират много добре, защото докато пътуваме винаги е интересно – не се налага специално да измислям забавления за Яна.
Каква е най-голямата трудност, когато едно семейство пътува с бебето си?
Всичко става много бавно. С неконтролируем малък човек, който се заплесва по всяко камъче на улицата и никога не се движи в желаната от теб посока, е трудно е да следваш някакво стриктно разписание – но пък и не сме си го поставяли за цел.
Как се справихте с финансите?
Спестявахме усилено в продължение на година преди да заминем. Пътувахме по възможно най-икономичния начин – избягвайки скъпи хотели и ресторанти, възползвахме се от каучсърфинг и местната храна. Често се случваше да се откажем от някой музей или туристическа атракция, защото цената ни се струва висока.
Какво стана, когато в Боливия осъзнахте, че няма да ви стигнат парите? Кой ви помогна? Как се справихте след това в България?
Действително към самия край на пътешествието не разчетохме добре нещата, парите ни привършиха и тогава се обърнахме към нашите читатели с молба за подкрепа – намериха се щедри хора, които дариха по някой лев за да се приберем у дома. За което сме им вечно благодарни След като се прибрахме, известно време бяхме в режим "супер-икономичен" докато не започнах работа.
Какво ви липсваше по време на пътешествието от България? А от удобствата на цивилизацията?
Липсваха ни близките и приятелите, хубавата българска кухня и лукса да си вземем от време на време "почивка", докато някой друг гледа Яна.
Кои държави посетихте? Къде останахте най-дълго?
По реда на посещаване: Гваделупа (която е всъщност част от Франция), Доминика, Антигуа, Ямайка, Куба, Панама, Коста Рика, Перу, Боливия и Бразилия. Най-дълго, около 2 месеца, се заседяхме в Гваделупа, докато чакахме Васко и след това пак толкова в Ямайка.
Коя е страната, в която си изкарахте най-добре? Разкажете на jenite.bg най-милия си спомен от там.
Най-много ни хареса в Ямайка, тъй като успяхме да се запознаем и сприятелим с много местни хора. Един от най-милите ми спомени е как по цяла нощ седим на сладки приказки и ром с домакина ни Питър, на неговата веранда с изглед към цял Кингстън.
Кое беше най-голямото предизвикателство, с което трябваше да се справите?
Трекът в Кордилера Бланка беше доста трудно начинание, защото трябваше да носим Яна през цялото време на гръб, изкачвайки се до надморска височина от близо 4800 м, и да нощуваме в палатка при доста ниски температури.
Къде сте в момента? Какво ви предстои?
В момента сме обратно в нашата Мила Родина. Това лято за разнообразие смятаме да пътешестваме предимно из България, че са ни залипсвали родните планини, морета и други красоти. Ще ни се да пробваме и някои нови дейности – органично градинарство, парапланеризъм.
Сигурно към вас се отправят много критики - че подобно начинание е опасно, неразумно, трудоемко . Какво бихте отговорили на хората, които ви съдят?
На първо време да прочетат блога ни. Обикновено подобни критики идват от хора, които нямат ясна представа какво правим и, чули-недочули, им се струва неразумно. Мисля че всеки който проследи пътуването ни, може сам да се убеди че имаме глави на раменете си и влагаме доста здрав разум в планирането на всичките ни действия.
Може да проследите пътуването на Яна, Ели и Васко в блога им "Голямата маняна”. Може да разберете какво са хапвали и пийвали тримата по време на пътуването, както и коя е любимата им рецепта от този край на света, ето тук.
Ако искате да ви срещаме с още интересни хора и техните истории, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 33 | 0 |
