Нона Кръстникова завършва оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова в Национална музикална академия "Панчо Владигеров”, София, където няколко години по-късно защитава и докторантура по музика, а сега е и преподавател там.
Участвала е в редица майсторски класове като тези на Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Кири Те Канава и други.
Младата певица също така е носителка на множество престижни международни конкурсни награди, сред които са трета награда на "Mirabent I Magrans”, както и награда на конкурса за млади оперни певци "Борис Христов”.
Родом от София, но работи в Бургаската опера от три години.
Талантливата певица днес ще отбележи 35-тия си рожден ден с финален концерт на Първия софийски фестивал за камерна музика "Agitato” заедно с колежката си Мария Русева от "Дуо Колаж” и камерен ансамбъл "Силуети”. Концертът ще бъде от 19.30 часа в голямата зала на БАН.
Здравей, Нона и честит рожден ден! Как се чувстваш на този ден?
Добре. 35 години звучат малко стряскащо сега като ги споменавам, обаче това е!
Как разбра, че твоето призвание е оперното изкуство? Наистина ли този интерес се поражда още през детските години?
При много хора тръгва още от детските години, обаче при мен не се случи точно така, въпреки че и майка ми и баща ми са оперни певци. Майка ми в момента е преподавател по оперно пеене в Академията, но не знам по каква причина аз не се насочвах натам. През целия ми период на обучение в английска гимназия се интересувах от съвсем друг тип музика. Бях много голям фен на Guns N’ Roses, The Doors и изобщо операта ми беше нещо много странично.
И всъщност за пръв път се впечатлих изключително много, когато покрай учителя ми по английски Богданов, който беше голям фен на класическата музика, чух Мария Калас. До онзи вълшебен за мен момент бях слушала само майка ми и баща ми в Плевенската опера. И тогава си спомням, че казах, че това е нещо съвсем различно. И така малко по малко реших, че искам да се занимавам с оперно изкуство.
Първоначално ми беше интересно, но впоследствие, след няколко години, истински се влюбих.
Кой беше първият ти преподавател по оперно пеене?
Първият и последният ми преподавател беше майка ми. Разликата между нея и мен е, че тя е значително по-светъл сопран, а аз съм по-драматичен, по-нисък сопран. Но все пак трябва да имаме предвид, че татко е баритон.
Какво изисква оперното изкуство?
Според мен оперното изкуство изисква от различните хора различни неща и до голяма степен зависи какво нямаш. А за мен оперното изкуство изискваше да се вгледам в себе си и да се опозная. Целта беше голяма част от комплексите и притесненията ми, които бяха доста – да отпаднат.
С какво бяха свързани те – със сцената или с гласа ти?
Не само със сцената, но и със самия глас и с работата по него. Преди да започна да пея, бях доста затворено същество и смятам, че ако не бях започнала да се занимавам с пеене, щях да си остана свита и затворена. Винаги съм имала страшно много мечти, като например как ще стана оперна певица, но така и не се осмелявах, бях свита, затворена и сега си давам сметка, че доста плахо и бавно направих първите си стъпки.
Ако не беше станала оперна певица, каква щеше да си сега?
Не знам, но може би щях да съм преводач от английски или преподавател в училище. Наистина бях доста свита и дори нетипично за 20-годишните си стоях повече вкъщи, нямах интерес да ходя по купони. Реално, музиката ме отвори като човек, така че аз съм супер благодарна, защото не е хубаво да си живееш живота в пашкул.
Какво ти даде музиката?
Свобода, самочувствие и цел, за която виждам, че е абсолютно безкрайна. Няма граници и съм свидетел как границите и възможностите ми се разширяват.
Какъв компромис направи заради музиката?
Първият компромис, който направих, бе това, че приех, че мога да бъда открита и лесно наранена заради това, че бих могла да се изложа. Ако не предприемаш рискове и само си седиш, се предпазваш. Първоначално, неминуемо следва излагане и чак след това идват и положителните опити. Сцената дава възможност да разголиш душата си и да изложиш себе си на показ. Затова и смятам, че това беше първия компромис, който направих със себе си, но той беше за добро. Сега вече ми се налага да правя доста често компромис с времето си, тоест да не изляза на среща с приятели, да не стоя до късно вечерта, но честно казано, това не го считам за компромис, защото имам много голям интерес и любов към това, което правя, и не смятам, че другото е по-важно.
Имала ли си гаф на сцената?
Да, имам! Периодът ми на обучение беше доста дълъг, защото бях затворена и като човек и като гърло. Докато пропея имах доста излагации, но считам, че те са по-скоро нормални, защото те съпътстват създаването ти на оперен певец. Затова считам, че най-големият ми гаф беше една от първите ми роли в Бургаската опера – не можах съвсем да си завърша арията. Става въпрос за ролята на Графинята в "Сватбата на Фигаро”. Диригентът беше доста неопитен и ми даде много бавно темпо, на което аз не успях да се справя. Всъщност тази година имах възможност да играя същата роля в Стара Загора, да преборя арията и да изпълня партията блестящо.
Имаш ли любима роля?
Имам, но осъзнавам че вероятно с времето ще любимите ми роли ще се променят. Но засега това, което ми е най-любимо и го изпълнявам най-добре, е Бътерфлай от операта "Мадам Бътерфлай” на Пучини. Винаги съм чувствала тази роля като своя.
Кой друг класически композитор харесваш?
Освен Пучини, харесвам много и немските композитори като Щраус, Вагнер, но в крайна сметка всеки си има собствени предпочитания. Например в началото не харесвах Моцарт, а сега страшно много го харесвам. И това и е хубаво на класическата музика, че колкото повече я опознаваш, толкова по-силно се влюбваш в нея. При съвременната музика бързо се влюбваш, но и доста бързо ти омръзва.
До каква степен музиката заема време от ежедневието ти?
Зависи дали се готвя за концерт, или не. Сега, докато се готвих за заключителния концерт в неделя, бях ангажирана всеки ден и времето ми е заето на 90% с подготовка.
Разкажи ми за фестивала "Agitato”?
Фестивалът засега е само едно малко фестивалче, което е първо издание. Интересен беше фактът, че преди време установихме, че няма фестивал само за камерна музика. Камерната музика е по-различна от оперната с това, че това е една по-интимна музика в по-малка форма. Публиката я чувстваш близко, което помага на изпълнителя и публиката да се опознаят, докато на оперната сцена аз съм далече. И на нас много ни се иска този тип камерна музика да намери своите почитатели и тук у нас в България. Надяваме се, че ако има интерес и повече пари ще можем да започнем да каним много наши приятели от чужбина, които да взимат участие в него.
Колко души сте в организацията на фестивала?
Мария и аз - тоест "Дуо Колаж”, както и камерен ансамбъл "Силуети”, с които работим заедно, тъй като заедно пишем проекта, също така имаме общи идеи.
Как протича фестивалът до този момент? Започна миналата седмица в петък, а днес е финалният концерт?
Ние много се стараем да има интерес, защото публиката за камерна музика трябва да се възпитава. Но също така има и огромен процент публика, която е разочарована от музикалните събития в София, за която се надяваме, че ще можем да се докажем и да оправдаем очакванията и за в бъдеще. Да ни се доверят и да започнат да идват на концертите ни.
Кога намираш време за себе си и как обичаш да се глезиш?
Бих казала, че оперният певец винаги има време да се глези, почти винаги когато иска, защото аз не съм на работно време и нямам това ограничение от – до. Моята най-голяма слабост е да ходя на СПА, но също така обожавам и сауната. Докато живеех в Австрия, се пристрастих към сауната и изключително много ми липсва тук в София. Когато излезе от сауната, човек е напълно прероден – кожата ти е по-фина и от най-фината коприна, просто е страхотно. Обичам също така да ходя на планина и обожавам морето. Планината, която истински ме зарежда, е Пирин и обичам да излизам с приятели. Обичам да пътувам и докато пътувам, да чета книги. Обожавам Италия, особено Тоскана.
Как според теб изглежда днешната българска жена и как остарява?
Много отрудена ми се вижда. Голяма част от българските жени, особено след прехода, се взеха в ръце и започнаха много да работят и да изкарват някакви пари. Разбира се, че се появи и друг тип жени, които искат да бъдат гледани, издържани и да не работят, за които не ми се иска да мисля, че взимат превес в нашето общество. Като цяло отрудена, малко се грижи за себе си и не се усмихва. И точно поради тези причини остарява много по-бързо, отколкото на мен ми се иска.
Какво според теб ѝ е необходимо на една жена, за да е със самочувствие и да се усмихва?
Да знае какво прави, да знае какво иска и да има някой, който я обича.
| 16 | 0 |
