Като възрастни преминаваме през все повече и повече трудности. Животът става сложен. Нашите родители стават възрастни, преживяваме безплодие и спонтанни аборти, браковете се развалят и работни места се губят. Като приятели, ние се опитваме да сме там един за друг. Организираме женски вечери, когато някоя от нас има нужда от това, разведряваме се една друга по различни начини или просто каним приятелка в нужда да си излее душата на по чаша кафе. Но задаваме ли трудните въпроси? Да бъдеш добър приятел означава много повече от просто да бъдеш там в щастливите моменти. Всъщност, приятелството е точно за това, да се подкрепяме в трудните моменти.
Когато майката на моя приятелка се разболя от рак, тя чуваше всякакви позитивни коментари от лекарите "Ще се оправи", "Ще мине успешно през това", "Ще оцелее". Всички ние, нейните приятели, също бяхме позитивни, не искахме тя да бъде съкрушена. Но една вечер, реших да й задам трудния въпрос "Какво ще правиш, ако тя не успее?" Не се опитвах да разруша нейните мечти или да загуби надежда, просто трябваше да бъдем реалисти и трябваше да опитам да я подготвя за евентуалното бъдеще. За щастие, майка й се оправи, но тя оцени това, че съм й задала този въпрос.
Да, полезно е да бъдеш позитивният приятел, но не винаги хората се нуждаят точно от това. Когато съпругът ми си загуби работата, чухме всичко: "Ще си намери по-хубава работа", "Всичко се случва с причина", "Всяко зло за добро" и т.н. Но минаха месеци и нещата не станаха по-добре. Той не си намери работа. Имах само шепа приятели, които всъщност искаха да говорим за това, вместо да се преструват, че нищо не се е случило. Само 2-ма от нашите приятели се интересуваха и предлагаха помощ. Останалите не задаваха "неудобните" въпроси, за да запазят нашето его. Но нямахме нужда от това. Имахме нужда от приятели, които не се страхуват да говорят.
Друга моя приятелка преживя развод. Докато тя още бе заедно със съпруга си, те имаха проблеми, но всички казваха "Нещата ще се оправят", "Всичко ще свърши добре". Веднъж останахме сами и аз я попитах "Щастлива ли си?", "Искаш ли този брак да продължи?", "Обмисляла ли си варианта ти да имаш вина?". В началото тя бе малко шокирана от моите въпроси, но когато осъзна, че го правя за нейно добро, ми беше благодарна.
Това е истинският живот. Не винаги има щастлив край. Приятелите трябва да са там, да се подкрепят и да правят ужасните неща по-малко ужасни. Такъв е животът. Хора умират. Бракове се разпадат. Губи се работа. Да бъдеш приятел не означава да бъдеш приятел сами в хубавите моменти. По-важно е да бъдеш там през бурята и да помогнеш да преминат през нея.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
