И преди са ми разбивали сърцето, но този път беше различно. Това беше последният път, когато оставих един човек да ми разбие сърцето, както той правеше отново и отново през последните седем години.
Докато лежах на пода в апартамента ми и преигравах последните ми думи към него по телефона, разбрах, че наистина искам той никога повече да не ми се обади. "Ако изобщо те е грижа за мен, остави ме да продължа", казах. Това беше краят, след като години наред ме лъжеше, изневеряваше и манипулираше емоционално. Най-накрая ми стана ясно, че той не е за мен, въпреки че се заклевах, че е. Ето защо съм толкова благодарна, че този човек разби сърцето ми.
Бях на 19, а той на 20 и това беше любов от пръв поглед за мен. Чувствах се като най-щастливото момиче, когато и той прояви интерес към мен. Разбира се, той проявяваше интерес и към много други момичета, но тогава не ми правеше впечатление. Бях млада, влюбена и нямаше как да разбера какво ме очакваше.
В колежа нещата се развиха бързо или поне аз така смятах, просто защото прекарвахме всяка минута заедно. Тогава ми каза, че ме обича повече от всичко, но предполагам по-малко от другата жена. След година разбрах, че ми е изневерил, докато сме на почивка. Бях съсипана.
Опитах да оправим нещата, когато той се обади и ми се закле, че ме обича, че му липсвам и че ще се промени. Исках отчаяно да му вярвам. Така че го направих. Когато отиде да завърши образованието си, разбирах защо не ми връщаше обажданията. Познахте. Пак ми изневеряваше.
Скъсахме и започнах да излизам с друг. Минаха години преди да се срещнем отново. Живеехме в различни градове и той ми писа, че иска да се видим, тъй като бил в района. Може би никога няма да разбера защо се съгласих. Може би защото бях любопитна? Дали го обичах? Разбира се, че да.
Прекарахме уикенда заедно, а аз копнеех да го видя отново. Така че пропътувах почти цялата страна в очакване на повече. Времето мина неусетно, но разбрах, че в сегашния му живот няма място за мен. Опитите ми да го забравя бяха неуспешни и го посетих отново.
Когато бях на 26, го поканих да ми бъде кавалер на сватба на приятел. Както обикновено, той намери десетки оправдания, за да не се съгласи. Това беше денят, в който разбрах, че всичко трябва да приключи. Просто исках да се запозная с някого, който е мил с мен.
Омъжих се, след години бившият ми се свърза с мен, но не отговорих на съобщението му. По-късно разбрах от общ познат, че той ми е писал на своя сватбен ден. Не можех да повярвам!
Ако не бях пренебрегвана и недооценена, може би нямаше да се науча да ценя малките неща. Така че не съжалявам, че ми разбиха сърцето.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
