Все по-често получаваме на jenite@jenite.bg текстове от вас, нашите читатели. Това много ни вълнува и радва! Днес ще ви предоставим първата част от личната история на Т., която се свърза с нас, за да сподели своите преживявания.
Сама пожелах заглавието на публикацията, съдържаща моята изповед, да бъде "Изневерих!”, и то с удивителен знак. Нека всички знаят, че зад тази дума се крие много емоция и нито капка разкаяние. Не се гордея с това, което направих, но успях да си отговоря на куп въпроси за мен самата, през отправната точка на въпроса: "Защо кръшнах на дългогодишния си приятел?”
Нека кажа няколко думи като предистория, за да ме осъдите, да се опитате да ме разберете или просто да припознаете себе си.
Той е на 27, магистър по счетоводство и финанси, с добра работа в семейната фирма. Познаваме се от 4 години, заедно сме от 3 и половина. Връзката ни започна с приятелство. Последва кратък период на закачки и неусетно той се озова пред дома ми с плюшено мече и букет рози на Св. Валентин през 2010 година.
Преди мен той е имал приятелка, с която е бил две или три години, но тя заминала да учи в Австрия и в прав текст му заявила, че не иска той да ходи с нея, защото там я чакат.
И така, по едно време той започна да прави така наречените "сигнали" и да проявява интерес към мен. Впоследствие разбрах, че просто е искал да подразни бившата.
Не ми стана приятно. Прекратих отношенията си с него и, разочарована за пореден път, се скрих у дома за няколко дни. Поплаках, разглеждах снимки и съобщения от бивши и разни отминали тръпки, а после просто ми мина. Бях го забравила. До деня, в който той отново се появи.
На вратата се звънна и с изненада чух на домофона: "Слез долу, моля те!”.
После ми обясни в очите, че авантюрата ни наистина е била с цел бившата му да се подразни. Просто аз съм била първата жена, която му е попаднала пред очите - забавна и симпатична.
След известно време обаче вече нямало значение дали някой се дразни, просто се чувствал добре с мен и се нуждаел от срещите ни. Сравнил ме за миг с предишната си приятелка и в моя полза се оказало, че съм по-земна и необсебваща от нея.
Това го накарало да пожелае нещо сериозно, но през това време аз съм разбрала за мотивите му и съм прекратила отношенията ни. И ето го сега пред мен, опитващ се да оправи кашата. Не се главозамаях от признанието му, но усетих искреността му и се огънах. От този ден станахме "ние" и така до съвсем скоро.
Бях щастлива с него повече от две години. Намеквах му да заживеем заедно, но той се правеше на глупав. Когато му го казвах в прав текст, се шегуваше, че няма да се изненада да му предложа брак. Не съм искала да го притискам, но постоянно оставах у тях и той у нас. На практика живеехме заедно, ала непрекъснато разнасяхме багажа си като номади от единия квартал на София в другия и обратно.
Той все казваше, че не може да спи без мен, как иска семейство, но с това предложение се ударих в стена. Тогава започнаха проблемите.
Същевременно майка му показваше, че не ме харесва, тъй като предишната му приятелка била "момиче на място”. На него му трябвала "жена с твърда ръка”, която да го "ръководи”. Това го чух съвсем случайно и оттогава домът и семейството му ми станаха неприветливи и неудобни. Това ни отчужди.
Една вечер се прибрах твърдо решена да го попитам какви са плановете му за нас. След като спрях да ходя у тях толкова често, му дадох ключ от вкъщи. Тази вечер той ме чакаше у дома - в моя дом, както той упорито го наричаше. Да не би случайно да реша, че живеем заедно.
Чух страшни неща като "на мен ми се живее” и "замислям се да остана малко сам”. Попитах има ли проблем, направила ли съм нещо и дали случайно не е осъзнал, че не съм човекът за него. Последва най-страшният отговор:
"Мама смята, че не си подходяща, не аз. Обаче ти наистина си от малък град и печелиш по-малко от мен, а Н (бившата му) беше много амбициозна и умна, може би е права, че аз и баща ми се държим като мекотели. Изнервен съм, защото те се развеждат и той тръгнал да си търси спокойствието. Не искам да се случи и с мен, колкото и да те обичам, по-добре да спрем, искам перспективна жена”
Винаги правеше така - казваше всичко директно и грубо, изливаше целия си гняв, без значение аз ли съм причината, а после се извиняваше и забравяхме.
Онази вечер просто проплаках на рамото му, а после уж му простих и си останахме заедно. През следващите два месеца обаче тази случка не изчезна от съзнанието ми и усетих как не само не съм простила, не само не съм забравила, но гневът ми се натрупва и расте. Усещах агонията на края и исках да прекратя връзката. Виждах, че и той не се чувства добре.
След този разговор не стъпих повече у тях. Той също не оставаше често при мен - майка му била разстроена заради развода и не искала да стои сама.
Близостта ни се изгуби, той не беше същият и същевременно не исках да го оставям в труден момент. За съжаление, хванах да ме лъже къде и с кого е, като в същото време беше започнал да ми вдига неоснователни скандали от ревност.
Все не ми стигаше куражът да си поискам ключа и да му кажа окончателно край. Борех се със себе си и с него. Ту беше мил, ту избухваше, ставаше нетърпимо.
Същата година рожденият ми ден се падаше в неделя и реших да го посрещна, излизайки с приятели в събота. Запазих маса в заведение, но той просто не се появи. За последно се чухме през деня, беше си вкъщи. Уговорихме се да дойде да ме вземе.
Закъсняваше и не си вдигаше телефона. След като го чаках 30 минути, си викнах такси и отидох в заведението. Не ми беше приятно, питах се какво става, бях сърдита. Ала на фона на притеснението си чувствах, че не ми пука особено дали ще бъде с мен тази вечер, или не.
Очаквайте продължението на историята. За да видите финала на тази и още много други лични истории, харесайте Jenite.bg във фейсбук!
Ако пък този текст ви е вдъхновил да споделите с нас своите възгледи, истории или емоции, не се колебайте да го направите на jenite@jenite.bg
Ще бъдат публикувани само текстове, одобрени от редакцията и коригирани при нужда.
| 108 | 4 |
