Изневерих на съпруга си. Ето какво научих

Изневерих на съпруга си. Ето какво научих

Три часа и 36 минути: толкова продължи разговорът със съпруга ми, в който разнищихме брака си.

Бях изневерила на съпруга си. За разлика от повечето хора, аз нямах приемлива причина да го направя. Въпреки че има ли някога приемлива причина? Не, но знаете какво имам предвид. Не ми беше скучно. Не се чувствах необичана. Не бях нещастна.

Липсата ми на обяснение беше това, което предизвика разговорът да продължи толкова дълго. Съпругът ми търсеше каквато и да е било причина, за да се опита да оправдае извършените от мен действия. И след близо четири часа и двамата разбрахме, че търси отговор, който просто не мога да му дам.

След седмица, в която бяхме разделени, съпругът ми беше отишъл в апартамента на брат си, се събрахме вкъщи и решихме да оставим миналото зад себе си и да продължим напред. Една година след заветния разговор за изневярата, стоях в дневната, на същата тази маса и си записах как изневярата промени брака ми, въпреки че си обещахме да я оставим в миналото.

Ето как изневярата промени брака ми и защо никога вече няма да нараня така партньора си.

Сексът беше… лош. В началото съпругът ми беше дистанциран по време на секс, което не ме изненада. Предполагах, че ще ни трябва някакво време, за да бъдем отново истински интимни. Това, което не очаквах, беше, че тази дистанция ще се завърне отново, точно когато уж нещата се бяха оправили. И обвиних себе си за това.

След като изневерих, почувствах, че трябва да бъда перфектната съпруга. Може би си мислех, че ако се престаравам оттук нататък, ще мога да забравя какво съм направила или може би това беше просто форма на вина, притискаща ме да се опитам да компенсирам миналото.

Бях все по-малко уверена във всичко, което правих в брака си и прекалено анализирах всичко. Когато съпругът ми ми прости, се запитах защо. Мислих си как бих могла някога да съм му ядосана след това, което направих. Загубих своята увереност и изведнъж сякаш постоянно стъпвах на пръсти около него, като винаги го принуждавах да поема водеща роля в нашето бъдеще.

Понякога, когато поглеждах съпруга си, се чудех дали все още си мисли за онова, което направих. Аз се задоволих с мълчанието. Мисля, че повечето взаимоотношения стигат дотам, че тишината може да бъде оценена вместо неудобна. Ние достигнахме този момент доста преди брака, но сега мълчанието ме остави на собствените ми мисли. Много често установявах, че мислите ми ме връщат към миналото. Ако аз си спомнях, може би и той се сещаше?

Не мислих, че някога ще ми прости истински. Когато си спомнях миналото, се питах дали нещата биха се случили по този начин, ако ролите бяха сменени. Стигнах до извода, че ако на мен бяха изневерили, аз нямаше да простя, защо тогава той да го прави?

Изневярата сложи петно на брака ми. Доколкото ми е известно, съпругът ми никога не ми е изневерявал. Всичко стана въпрос на "преди изневярата" и "след изневярата". И ако вие сте причината за това, повярвайте ми, това е тежък товар. В крайна сметка бракът ни приключи и макар че изневярата не беше пряката причина за развода, би било трудно да се определи каква роля е изиграла тя за края на всичко.

Годината след изневярата беше година на негативна промяна в моя брак, пълна с въпроси, съмнения и тревожност. И до ден днешен не мога да се обясня защо изневерих. Но за едно съм сигурна, че не излезе нищо добро от нея и заради това никога повече няма да постъпя така.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

 

2 4
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay