Отначало всичко беше спокойно, розово, носеше се мирис на любов във въздуха. И аз, и той бяхме влюбени до уши вече 4 години. Години, изпълнени с радост и забавления.
Един ден обаче всичко се промени - двете чертички на теста за бременност станаха факт. Миг, който и двамата едва ли ще забравим. От моите очи започнаха да извират сълзи - на радост или тъга и аз не знаех. Той се чудеше как да ме успокои.
Първите няколко седмици минаха като секунди, явно още не бяхме осъзнали какво ни предстои. Всъщност, докато не видяхме бебето на 4D, не ни беше минавало през главата, че нищо няма да е както преди. За приятеля ми, вече мой мъж, животът си продължи. Работа, срещи с момчетата, мачове, мъжките вечери... Аз обаче спрях да работя.
Това тотално ме изкара извън строя. За човек, който е свикнал на динамичен ритъм като мен, разходките, кафетата с приятелки и престоя в нас не ме задоволяваха. Колкото и да се стараех да излизам, понякога беше невъзможно, все пак момичетата ходеха на работа. Дали ако всички около мен бяха майки, щеше да е различно? Със сигурност...
Така изминаха осем месеца и моментът наближаваше. Месеци, в които се бях вкопчила в това, което бях, преди в мен да започне да расте малкото създание. С приготвянето на апартамента за новия член на семейството осъзнах, че нищо няма да е както преди. В началото си мислех, че страхът идва от това да бъда майка, но може би съм грешала.
Страхът ми се коренеше в това, че вече нямаше да сме аз и момичетата, той и момчетата и ние двамата като двойка, а просто ние тримата.
Може би звучи егоистично, та нали всяка една жена мечтае за дете! Оказа се, че бяхме готови за трикилограмовото човече, плод на любовта ни, но не и за новия живот, който ни очакваше. Или по-точно избледняването на стария.
Свободата, която толкова обичаме, ще бъде заменена с памперси. Дали този проблем го имат и женените двойки, заобиколени от своите семейни приятели с куп дечица, подскачащи около тях, или сме само ние двамата?
Определено мисля, че обкръжението играе значителна роля в начина, по който бъдещата майка възприема ситуацията. Не искам да ме разберете погрешно, бебето ще е най-голямата ни радост.
Просто преди бяхме тичащи към непознатото и вечно търсещи забавлението двама млади. А сега? Сега се надявам да намерим баланса, за да водим щастлив живот. Ние тримата!
За още лични истории станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 13 | 0 |
