1 декември е световен ден за борба със СПИН и нещата са се променили сериозно, откакто смъртоносната болест бива разпозната за пръв път през 1981 г. За начало, вече не е сигурна смъртна присъда.
Благодарение на съвременните медицински методи и лекарства, хората, които получават високоактивна антиретровирусна терапия (HAART), могат да живеят със СПИН в продължение на поне 10 години и много повече. Хората с ХИВ, които получават лечение и нямат други здравословни проблеми, могат да очакват да живеят до седемдесетте си години. Но докато опциите за лечение продължават да се подобряват и да вдъхват надежда на страдащите, експертите в областта на общественото здравеопазване казват, че все още положението е критично и трябва да се съсредоточим в превенцията на разпространяването на ХИВ.
11% от заразените жени не знаят, че живеят с ХИВ.
Намаляването на риска започва с разбирането как жените получават заболяването. От новодиагностицираните случаи, 86% са получили болестта от полов акт със заразен партньор, докато останалите 13% са заболели от употребата на заразени игли при инжектиране на наркотици. Практикуването на безопасен секс и спирането на употребата на наркотици са по-важни, отколкото някога са били.
И все пак понякога най-лошото се случва. И после какво? Всичко, което можете да направите, е да си живеете живота. Темата за СПИН е табу. Ще ви представим няколко жени, които споделят как се живее с ХИВ. Ще видите, че те не са различни от останалите хора...
1. "Аз съм майка със СПИН и се чувствам най-щастливия човек на света"
"Най-накрая съм в мир с диагнозата си, въпреки че отне години.", казва 30-годишната Джина, която през 2010 година се заразява с ХИВ от приятеля си. Той никога не й казва, че е ХИВ позитивен и правят незащитен секс повече от година. Тя разказва, че отначало е била толкова депресирана, че не е излизала от леглото. "Чувствах, че нямам бъдеще и мислех, че е по-добре да умра, отколкото да живея по този начин", споделя тя. Но преди 3 години забременява с дъщеря си, благодарение на скъсан презерватив и това променя живота и гледната й точка. Въпреки болестта, дъщеря й е родена здрава и не е ХИВ позитивна. Дъщеря й е нейното вдъхновение да се погрижи за здравето си и да се лекува. Сега тя се чувства напълно здрава и готова да сбъдне всичките си мечти. "Видях най-лошото и това ме накара да живея по-добре", казва Джина.
2. "Все още не знам как се заразих"
До ден днешен, Бриана, 25-годишна жена, зависима към хероин, не знае как се е заразила. Тя е имала много периоди, в които не помни какво е правила. Смята, че най-вероятно се е заразила, чрез споделяне на игли, но казва, че е възможно да е и от незащитен секс. Тя споделя, че това е било едно от най-трудните неща в живота й. Тя прекарва години по улиците, но след това се лекува, както зависимостта си към наркотици, така и лекарства за ХИВ. "Когато ми казаха, че имам ХИВ, мислех, че това е смъртна присъда. Сега вече знам, че това не е така. По-вероятно е хероинът да ме убие, отколкото ХИВ-а." Тя твърде, че това да не използва наркотици е най-доброто нещо, което може да направи за здравето си. За сега, срещите с мъже липсват. Тя обяснява, че е трудно да се занимава с някого, когато не може да се оправи със собствените си чувства и емоции.
3. "Мислех, че е просто лош грип"
"Имам ХИВ, но не и СПИН. Това са две различни неща." Тази жена се заразява преди 5 години. Тя получава температура, обрив и подути лимфни възли. Тя, разбира се, мисли, че това е просто лош грип и не търси медицинска помощ, докато не усеща, че е време да го направи. Лекарите я диагностицират с ХИВ. Тя предполага, че приятелят й е отговорен за това и умишлено е скрил статуса си на ХИВ позитивен. Тъй като хващат болестта рано, тя започва лечение и заболяването й не е прогресирало до момент, в който животът й да се промени. Тя казва само на родителите си и на настоящия си приятел. Приема лекарства и живее пълноценен живот.
4. "Модерната медицина буквално ми спаси живота"
Бет, 31-годишна, е диагностицирана с ХИВ преди 6 месеца, чрез профилактичен преглед. Лекарите незабавно започват лечение с ретровирусни медикаменти и вирусният й товар намалява от 100 000 на под 50 само за няколко месеца. След като вирусният товар падне под 20, се счита, че е "неоткриваем" и шансовете за предаване на болестта на някой друг падат значително. "Трудно ми е да кажа как се живее с ХИВ, тъй като го имам от скоро, но често казано не е кой знае какво. Пия по две хапчета на ден, които нямат странични ефекти. Медицината напредва и животът на ХИВ позитивните става по-лесен."
5. "Трудно ми е да създавам приятелства"
"Животът с ХИВ е по-нормален, отколкото този, когато бях зависима от хероина.", казва Вероника, 27 години. "Да разбера, че съм ХИВ позитивна, ме накара да започна да движа живота си." Единствената разлика за Вероника е, че трябва да се сеща да пие лекарствата си всеки ден, но това е нещо, с което хиляди хора с хронични заболявания, живеят. Най-трудното за нея е да създава приятелства и връзки. "Не става дума за секса", обяснява тя, "когато започнеш някакви отношения с някого и му кажеш, че си ХИВ позитивен, първият въпрос е "Как се случи?", а аз не искам да говоря за този период от живота си."
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 1 |
