Хората са зависими от притежанията си. Обичат новия си iPhone, стария си лаптоп, облъчващия с абсурди телевизор, огромното количество дрехи, които са събрали през годините. Обичат чашата си за кафе и червените чаршафи, на които спят. И не се отказват по никакъв начин от тях. И аз ги обичам. Всички сме зависими от силата на материалното и без него не можем да дишаме. Нито да мърдаме, нито да се покажем навън с цялата си същност и да разкрием себе си.
А за да притежаваме притежанията си, работим. Някои много и непрестанно, за повече от 10 часа на ден по седем дни в седмицата. Други за по-малко, но отново насила, което в моя речник означава без желание. Ситуацията е такава, предметите изискват пари, а парите труд. Такива са всеобщите разбирания, които диктуват непрестанния тормоз, бих казала, над крехката душица, която обича филийки с шоколад и песни на Синатра. Или чистия въздух и усмивките на семейството. И този безпощаден тормоз заема половината част от живота ни. Мда - около 9 часа на ден; остават 15 часа, които разделяме на около 8 сън и 7 за живот, който не винаги е задоволителен. Такава е схемата.
Написаното ми напомня ужасно много за Fight Club и инсомнията на един служител на скучен пост с бюрократична работа. Инсомнията отваря очите му буквално и преносно. Тайлър Дърдън живее, за да консумира. Като всички нас. Освен това живее, за да достигне до най-висшата форма на съвършенството, което в неговите очи е перфектно, идеално, страхотно подреденият му дом. Като всички нас. Новите мебели на баснословни цени са неговото средство. За други това са скъпите дрехи, притежанието на най-новите хай тек глупости, пардон, технологии или просто солидната пачка в джоба. И средство за достигане до въпросното съвършенство може да бъде абсолютно всичко, което изгражда съвършения имидж. Имидж, но измислен.
Притежанията ни също са измислени. Пречат ни на живеем, превръщат ни в подвластни на тях. На материалното. Откъде накъде, се питам. Чудя се и не успявам да намеря отговор защо хората искат още и още. Защо трупат купчини, цели планини с вещи или имоти, защо нямат спирка. Коя е тази могъща сила, която умее да накара здрав човек, с голямо семейство и нормална работа да се чувства тъжен и нещастен, че не може да притежава поне още малко. Да не е щастлив за децата си, за успехите и радостите им, а да е ядосан на себе си, защото не може да има онова Audi, с което да се изфука най-накрая на колегите си. И това Audi осмисля живота му.
Преди си представях какво щеше да е, ако имаме неограничен достъп до всичко, от което се нуждаем. Безплатно. Нямаше да има гладни или бедни народи, всички щяха да живеят в лукс. Изобщо пълна хармония. Сега си мисля, че не ни трябва всичко, защото не се нуждаем от нищо. Само от здраве.
Или както казва героят на Дейвид Финчър в култовия Fight Club - "Можеш да си истински свободен, едва когато удариш дъното и не притежаваш нищо”.
| 85 | 5 |
