Действието се развива на Централна гара - София. Мургав млад мъж ми предлага марков парфюм на ниска цена. Започва от 30 лева, но е готов да свали до 20-ачка. Изборът не е малък - Nina Ricci, Roberto Cavalli, Hugo Boss и други популярни имена от модната и парфюмерийна индустрия. Учтиво му казвам, че нямам нужда, но той продължава да рекламира стоката си. Оказва се, че има и часовници. Оригинални. След като вижда нулевия ми интерес, разочарован си заминава. Да търси други потенциални купувачи - хора, които държат на марковите стоки. Били те и не толкова маркови. Даже никак.
Ментетата са навсякъде около нас. Спортуват във фитнеса, танцуват по масите в дискотеката, доволни се разхождат по улиците. Имат различни форми и проявления.
Най-актуални са ксерокопията на фолк-дивите. Те са интересно явление - нещо като имитация на лоша първоначална такава. (Не)натрапчива комбинация от екстеншъни, тонове (не)качествен грим, леопардови щампи... Моден връх е, ако дрешките са маркови - по възможност нещо известно и познато на всички. Класика са попаденията, носещи надпис "Dolce&Gabbana", "Chanel", "Armani". А още по-голяма класика: въпросният надпис деликатно да обхваща цялата дреха. Колкото по-отдалеч се вижда, толкова по-добре.
Facebook прелива от оригинални групи и страници, носещи гръмки имена, като "Уникатче без дубликатче", "По-добра съм от бившата ти, ще бъда по-добра и от следващата ти", както и десетки, може би дори стотици подобни призиви. Всеки претендира, че е единствен, но не усеща, че това просто го прави един от многото. Прекалено многото. Защото различността не се апелира, рекламира и прочие. Тя се доказва, при това неумишлено. За хубаво или лошо - или я имаш, или не. Но едно е сигурно: не можеш да си я създадеш, ако щеш и 100 пъти да го извикаш пред света. Или пред приятелите си във facebook.
Безспорно най-неприятни са хората ментета. Но не бива да подценяваме и имитациите на утвърдени на пазара световноизвестни брандове. Освен, че носят големи финансови загуби на оригиналите, фалшификатите могат да се окажат вредни освен за добрия вкус, и за здравето. В желанието си да произведат концентрирано ухание например, фалшификаторите правят аромати, в които са откривани следи от антифриз, урина и дори вредна бактерия.
Преди броени месеци "Harper's Bazaar", подкрепени от редица популярни личности, сред които Меглена Кунева и Диляна Попова, стартираха кампания "Ментетата не са на мода". Целта беше международната общественост да бъде уведомена за връзката между разпространението на фалшиви "маркови" стоки и експлоатацията на детски труд, трафика на наркотици, дори и тероризма в световен мащаб. Главната идея е, че приходите от фалшификати отиват за криминални дейности, а загубите за оригиналните производители достигат до няколко милиарда евро годишно.
И все пак: какъв е смисълът да се носят имитации, когато ясно личи неоригиналността им? Винаги съм смятала, че изборът на неизвестна марка е по-добра опция от избора на копие на популярна такава. Не съм особено убедена, че е престижно на спортния екип за двадесет лева да пише "Adidas" - обратният ефект от това е напълно задължителен. Но пък хората ги избират. Едно е важно, обаче - че не е готино. Оригиналите са създадени такива - дело на талантливи дизайнери, плод на дългогодишен труд, резултат от множество инвестиции. А имитациите - те просто безугледно ограбват. При това го правят некачествено, грозно и ненужно.
*"Келепир има в тая работа" - цитат от "Бай Ганьо" (Алеко Константинов) - бел.авт.
| 8 | 0 |
