Дори да сте най-миролюбивата личност на света и целенасочено да избягвате конфликтните ситуации, максимата, на която ви учеха като малка, че по-умният винаги отстъпва, не винаги ще ви е от полза.
Споровете, възникващи по различни теми, са неизменна част от нашето ежедневие, както вкъщи, така и на работното място, поради простата причина, че постоянно се сблъскваме с възгледи и мнения, различни от нашите.
Изкуството на спора е да убедим опонента си, че нашата гледна точка е правилната, а в бизнес отношенията това изкуство е безценно.
Най-важно е да сме добре подготвени за воденето на конкретен разговор, както и да сме мобилизирани за надмощие в подобна ситуация. Добре е да излагаме аргументите си логично и последователно, без обаче да забравяме да бъдем търпеливи към опонентите си, както и да отчитаме правотата им в някои случаи.
Предварителната подготовка за провеждането на спора ни позволява не само да се мобилизираме, но и много добре да обмислим и дори да предвидим най-вероятното развитие на дебата, и възможните изходи от ситуацията.
Другата страна в спора има право на собствено мнение по дадения въпрос точно толкова, колкото и ние. Опонентите ни също търсят истината, но в процеса на търсене и двете страни трябва да са коректни една към друга.
Към почти всеки въпрос или проблем, обикновено има няколко възможни подхода и начина на решение. Два различни начина на действие в зависимост от условията, целите и ресурсите може да послужат еднакво добре в зависимост от развоя на събитията.
Коректност
Това е един от основните принципи във воденето на спорове или преговори, чиято същност е в това, че колкото сме по-коректни в съжденията и действията си, толкова по-голям е шансът ни за достойна победа над опонента.
Хитрост
Отдавна е известно, че споровете се ръководят не от страната, която е по-ерудирана и говори по-аргументирано, а от страната, която умее да наблюдава и следи внимателно спора, да коригира недостатъците и пропуските си в хода на водения разговор, да се постави над личните интереси и да преодолее психологическите бариери.
Психологически бариери
Съществуват редица погрешни вътрешни нагласи и състояния, без преодоляването, на които ефективността на аргументите намалява. Това може да бъде, например, нагласата, че другата страна в спора е по-добре подготвена, а това ще означава, че тя е и по-силна. Или, например, страхът да не изглеждаме по-слаби от противника си, който да ни ограничи в изказванията на решенията и в действията ни.
Пътят към истината
Ефективното водене на спора и придвижването към истината зависи от това до колко ясно са разграничени отделните етапи на дадения дебат, има ли алтернативни подходи в решаването на проблема и кой е най-силният аргумент, които подкрепя тезани ни.
Уважението на личността на опонента
Свободата на мнение предполага висока култура във воденето на спорове. А минимумът на тази култура се изразява в необходимостта да се отнасяме с уважение към различно мислещите от нас. Мислите и разсъжденията трябва да се противопоставят убедително и да се доказват и отстояват, но без да се нападаме оскърбително със стоящия срещу нас.
Градивна критика
Критикувайки противоположното на нашето мнение, ние не трябва да се ограничаваме само с това, а да изложим своите конструктивни предложения, нови подходи или начини за разрешаване на проблема.
Най-важно е да знаем кога си заслужава да спорим и какво искаме да спечелим с това.
| 1 | 0 |
