не съм писател
не съм литература
не съм помагало, чиклит, лексикон
не преписвам от други
не си присвоявам идеи
учила съм се да цитирам от APA
проблемът е, че блогът е апотеозът на моя комплекс,
че никога няма да бъда като онези,
чиито неща чета и си въобразявам,
че са казали моите мисли
(Teya Diya)
Седя на стола с подлакътници и се клатя в ритъм с песента, която слушам за първи път. И да, тя е тъжна, но двете сълзи в крайчеца на окото ми по-скоро бяха заради прочетени, не чути редове. На български поети.
И доколкото "поети" е събирателно за господарите на словото от мъжки пол, аз пиша именно за тях. Някои имат повече интервюта от стихотворения. Но моите избраници държат на своите думи и ги пишат за себе си, или пък си въобразявам, че така правят. Ще използвам и недостатъчно кратки цитати, те са задължителни, както снимките в текст за фотографи.
Понеже поезията не може да бъде обективно оценена, но може да се определи с поне една общовалидна истина – че всеки намира по нещо за себе си в нея – моето търсене бе предопределено от мен самата. Та любов търсих в редовете на тези поети, защото тя ме намери много преди това.
заради
моментът в леглото
когато не искаше да ме пуснеш
начинът, по който
косата ти пада върху гърба ми
миришеш кожата ми
краката ти са впуснати в моите
ми даваш целувка на вратата с бебето на ръце
те дръпвам силно към мен
защото е време за танц, любов моя
(Момчил Миланов)
Понякога приемаме мъжете като безчувствени коравосърдечни създания, но може ли човек с подобно описание да измисли нещо толкова красиво? И малко жалко е, че обръщам внимание само на тези редове, но нали се презастраховах. Освен писател, не съм и критик. И съм по-склонна да запазя поезията за "лична употреба", отколкото да я анализирам и хабя. Не смея да посегна на думи, които улавят красотата на един-единствен миг и пращат четящия ги право в друга реалност. Цитираният български поет живее в Страсбург и завършването на право явно не е пресушило кладенеца му с вдъхновения. А всичко останало, което си струва да знаете за него, е събрано в горните няколко реда.
За Стефан Иванов пък кой ли не е чувал. Противоречиви мнения кръжат около това момче и по-често май оспорват таланта му. Въпреки всички недоразбрали стиховете му разбирачи, той победи в тазгодишните Поетики. "Поезията не е само клишета за луната и звездите. Тя е традиция и индивидуален талант", поне така ги вижда той нещата. Стефан пише, както се казва, от малък. С първоначално вдъхновение – познайте – жена, която му е показала смисъла.
толкова исках да събличам теб
по-точно казано
да се събличаме заедно
и да вкусваме и ближем телата си
и да гледаме "трейнспотинг” или "мълхоланд драйв”
или да слушаме музиката към "амели пулен”
и ти да усещаш гъдела ти да се надига като приливна вълна
и да се разбива шумно в гърчещи се епилептични тикове
и да се хилиш и да се смееш и да се лигавиш
и да ми казваш че съм винаги сериозен
когато всъщност не съм почти никога такъв
защото аз просто знам колко е важно да бъдеш сериозен
и затова само аз съм вечно несериозен
(Стефан Иванов)
Чрез тази форма на изкуството нещата могат да бъдат назовавани толкова ясно! Всяка строфа е отделно оцеляваща клетка, която изгражда един огромен организъм. Той диша и краде емоции. На всеки, дръзнал да го прочете.
повече или по малко
сутрин или вечер
знам, че ще ми липсваш
повече вечер
повече когато вали
винаги в събота сутринта
увита в палачинки, кафе и цигари
когато видя липа
когато гледам Хорейшо
или даже някой си със слънчеви очила
повече или по малко но винаги
така е то.
(Ghostdog)
Иван Ланджев е чут чак в словенски замък, публикуван е също – на английски в Grata. Това е чест, огромна при това, преводът обикновено означава още повече хора, чийто ден ще бъде осмислен с една строфа, а някои от тях дори ще си запишат чуждите мисли в тефтерче и ще си ги четат в неприятни моменти от живота.
Едит Пиаф плетяла на Марсел Сердан
от най-ужасните жълти пуловери. Той
ги носел.
Със завидното упорство на боксьор,
който не сваля шампионския си пояс
даже на коктейли.
Така аз нося белези, оплетени от теб.
Не съм пропуснал да ги сложа вечер,
щом излизам. По разни там събития и
даже на коктейли.
Намират го за доста старомодно,
а всяка отживелица тежи. Това
ме кара да се чувствам грохнал.
Кара ме да си призная, че не мога
повече да нося... Не и на толкова
бой.
Днес някой друг за теб е
той.
(Иван Ланджев)
| 19 | 4 |
