Ние ли сме тия, които правят София по-добра за туристите или те, хората с апарати и и широки усмивки, я карат да изглежда различна за нас? Защото ако си роден и израснал в неуредената, но любима столица, няма как да не забележиш, че нещо в нея се променя. И това са все повечето прииждащи хора, любопитни да се запознаят с нашия град.
Според сайта lonelyplanet.com още в края на миналата година България, и в частност столицата й, попада сред десетте топ туристически дестинации в Европа, наредена на пето място, наедно с Лондон, Париж и Прага. И въпреки че много от вас ще си кажат, че сме на светлинни години от истинските европейски столици, за хората, които идват тук за ден, два или седмици, това изобщо не е така.
София, всъщност, е прекрасно място – изобщо не толкова мръсен на фона на големите европейски градове, с много паркове, вкусна храна, евтини барове, които работят до сутринта. Тъжно е, че много от нас си дават сметка за това едва когато градът се освободи от свръх теглото си и се освежи от нови лица и настроения, идващи отвън.
Инициативата, която ще отпуши за цял месец една от най-хубавите улици в централната част на града - "Шишман", някак отвори очите на София. И да, тя диша. Защо, ме запита една репортерка вчера. Защото може. Обикновено и да има, и да няма нужда, тя просто е задушена от чалгата, кича, цялата политическа и социална неразбория и никой не си прави труда да я поотръска от праха и да свали неадекватната й маска. Просто не й се дава право да си поеме дъх – от автомобили, които са повече от хората по улиците, от тълпите, които не знаят на къде са тръгнали, от студенти, които са дошли уж да учат, а по-често да се запознаят със студентството в една друга негова форма. Сега всички те са някъде – кой на море, кой у дома си, далече от големия град. Но е факт, че София е станала прекрасно място, където можеш да чуеш да пеят птици, да видиш бебета, които се разхождат боси(!) по асфалта, да поздравиш приятел, спокойно поседнал на тротоар, където до вчера е имало поне пет паркирани коли.
Освен че ние, които нямаме щастието да сме на плажа, си прекарваме чудесно в собствения си град, сякаш сме дали зелена светлина на всички онези много усмихнати хора, които разглеждат и снимат, и са на всяка крачка. Забелязали ли сте, че от няколко седмици по улиците има предимно хора с карти, говорещи на всякакви езици, и те всички са много щастливи. Няма как да не ги разпознаете, защото изобщо не приличат на нас, сърдитите и вечно бързащи нанякъде българи. Но има и още нещо – откакто градът се напълни с хора, сякаш и ние го приехме лично – нови магазинчета изникват по малките улички, на тях има табели на английски, а бабите от центъра дори са започнали да събират резултатите от обилния обяд на кучето си в пликче. Ех, да не би да започваме да ставаме нормални? Това, обаче, обикновено продължава до септември, когато с края на отпуските идва началото на недоволството, мрънкането, негативизма. И всичко започва по старому.
От своя страна пък, туристите не очакват много от България. Повечето хора, които идват тук и не са на 18, нетърпеливи да се очароват от всичко, което е fun, party, cool, всъщност са със скромни надежда за добро прекрасване, защото прекрасно познават принципа "получаваш толкова, колкото плащаш". А у нас те плащат много малко. Първото, което ще прочетете за България в туристическите наръчници е, че е евтино, а след това – че навсякъде можете да ядете много вкусна баница. Първото е основен довод да се посети почти непознатата България, второто е тема на допълнителен материал, но може би вече е време бюрекът да се оттегли от първото място на свещените родни символи.
Плащайки в пъти по-малко за хотел, храна, пътуване в страната и изобщо – за всякакви услуги, свикнали да получават срещу доста по-солидни суми в западна Европа, туристите се надяват тук да е просто ОК. Но тези, които уцелват летния период у нас, се натъкват на една доста приятна и подредена столица, в която има малко коли, спокойно е, но въпреки това ресторантите и баровете се пръскат по шевовете. Изобщо, кипи един живот, идеален не само за туризъм, а направо да ти се прииска да останеш тук форевъ. Хората са едни такива мили и усмихнати, но обикновено това е защото не са на работа. Истината е, че тази измамна идилия се случва най-много четири-пет седмици в годината. И после всичко е както много от посетителите ни не биха искали да го виждат.
Колкото и българите да се славят като супер гостоприемни, ако дойдат в София в разгара на есента и началото на зимата, туристите ще се убедят, че това изобщо не е истина. Но някак си не би трябвало да разчистваме собствената си кочина, за да можем да посрещнем нормалните хора от Запада. Ако не сме готови да усмихнем себе си и града и в останалото време на годината – те дали ще се върнат с някаква различна нагласа от тази "пазете си портмонетата и си мийте често ръцете". Тук не е Индия, нито Афганистан.
Използвайте август, за да се замислите за всички тези неща. Промяната, логично, трябва да започна от нас, тези, които искат да се гордеят, че са сред първите десет в Европа. Но трябва да го заслужим, и то не с ниските цени и екзотичната баница, а заради правилното си отношение към вниманието и интересът, които проявяват към нас. Хора, които благодарят и се усмихват на непознат, когато им даде предимство на улицата и най-вероятно никога не са се редили на опашка за каквото и да е било.
София може да е любимо място за много японци, но за софиянците си остава европейска столица с едно на ум. Ние може и да си я обичаме по един извратен начин, но много от нас изхвърлят фаса си в тревата и все още не се навеждат, когато си изпуснат обелката от банан на земята. Защото е органичен отпадък, казват... И ако чужденците са влюбени в България, защо не вземем и ние да последваме примера им. Накрая дано не се окаже, че проблемът изобщо не е в държавата, а в хората.
| 22 | 2 |
