Безплатен обяд няма. За всяко нещо в този живот се плаща, но феята на зъбките, за съжаление, отдавна е забравила за мен. Иначе сделките ѝ бяха доста изгодни.
Парите може да не са най-важното в този живот, но определено осигуряват свобода. Да избирам, да се забавлявам, да избягам от сивото ежедневие, когато аз реша. Те не са цел, а средство. С тях плащам свободното си време.
Всъщност само привидно границите на свободата са толкова широки. Тези мистични същества, парите, не идват сами. Не се поддават на молитви, заклинания и заповеди. Те идват трудно, с нежелание, но си отиват, все едно никога не са били при мен.
Който не работи, не трябва да яде. Не трябва и да се забавлява, и да бяга от реалността. По-скоро не може. Та нали затова още от ей-такива всички знаят, че трябва да си научат уроците в начален курс, за да са отличници в основен, за да ги приемат в гимназия, която да ги подготви за университета, където ще получат образование за професия, носеща им много пари. Всичко по реда си.
Материалистичното общество обаче малко е объркало последователността на приоритетите. Първо трябва да намериш своята ниша, в която се чувстваш добре. После трябва да се стремиш към професионализъм, независимо в каква сфера работиш. А накрая, при този, който прави нещата с желание и стремеж към перфекционизъм, парите ще дойдат сами.
И като дойдат, идва най-приятната част. Започва луд купон, 24/7, кеф ми кино за 10 лева, шопинг за 100 или пък почивка за 1000...светът е в краката ми!
Само че този механизъм е невъзможно да проработи. Все пак уточних, че работата и парите са добри приятели и вървят ръка за ръка. Но са малко обсебващи, та не ми остава свободно време. С две думи, колкото по-стабилно е финансовото ми състояние, толкова по-заета съм. Цялата схема с професията се обезсмисля. Залудо работи, залудо не стой!
Всъщност е напълно възможно да намеря време за всичко. Първо работата, после – удоволствието. Реализацията на тази максима ми коства кански усилия, но не се оплаквам. Нали именно това прави животът толкова интересен. А и без това съм сигурна, че ще ми омръзне да се шляя на Канарите, ако получавам наготово благата в своя живот.
Тези, които притежават еднакво количество пари и свободно време, а именно – по много, да му мислят. Историята познава не един пример за отегчени милионери, които си запълват времето с глупости. Аз знам с точност къде искам да отиде всяка моя стотинка. И къде искам аз да отида...
| 3 | 0 |
