"Когато порасна голяма, искам да бъда бизнес дама!", превзето отговарях аз, както само малките кокони умеят да го правят. Въпросът, мисля, е добре известен на всички. Не знаех какво точно работи въпросната дама, нито познавах такива. Просто по default отговарях така, защото бизнес дамите са "хубави и костюмирани", а най-вероятно са и шефки - > значи професията е много престижна.
Е, след като преминаха няколко години на игри, последвани от тинейджърски драми и малко експерименти, дойде и "тежкото време". Онова, когато завършваш гимназия и трябва да решиш накъде да поемеш оттук нататък. Решаващото време, казват някои. Кръстопътят на младите... Тогава вече знаех какво прави бизнес дамата и осъзнавах, че това няма да съм аз. Не и сега.
Моят избор беше лесен. За щастие се бях ориентирала, не много на време, но все пак насока имах. Днес мисля, че е била правилната. Защото след като намерих идеалната за себе си специалност, трябваше да потърся и за също толкова добра професия. Нещо интересно, нещо като за мен. Но какво да бъде то... хм, в какво ли ме бива?! Май в нищо, стреснах се отначало. Непрестанно ровех из работните обяви и кандидатствах за много от тях, надявайки се някоя да е МОЯТА. С главни букви, защото професията е като сродната душа. Има я, знаеш че е някъде там, но единственото, което ти остава, е да чакаш да се появи.
Всъщност аз не знаех какво е името на моята професия. Знаех и знам какво искам да чувствам, когато работя. Динамика! Да се случва нещо, да усещам определени емоции и да се чувствам свободна да ги изразявам. В същото време моите лични преживявания да бъдат в полза на други хора, да са им образец за дадена ситуация или наръчник към правилния път. Примерно. И тук парите не са ключов фактор, напротив. Емоциите са.
И май най-подходящият извод е, че наистина съществуват важни избори в живота, при които най-доброто, което можеш да направиш, е да послушаш сърцето си. Ужасно силно клише, но няма да бягам от него. Което си е така, си е така.
| 30 | 1 |
