"Kaжи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си."
Подобни мъдрости не се зараждат случайно. Провокирани от хората и събитията около нас, те се превръщат в огледало, което безпогрешно отразява душевността ни.
Няма нищо учудващо в това. Всеки подбира обкръжението си, спрямо собствените си интереси и потребности. Разбира се, има едно изключение, наречено "приятели от детството”, което се носи по своя собствена траектория и не подлежи на никакви правила. Но това е друга тема.
Каква е връзката обаче между приятелите и кариерното развитие?
С най-близките си хора прекарваме достатъчно време, през което обменяме къде повече, къде по-малко мъдри мисли за живота. И, без да искаме, постепенно уеднаквяваме начина си на мислене.
Тук идва уловката. Ако приятелите ни са доволни от съществуването си, харесват си работата и оценяват всеки един малък момент, то пред нас има два варианта. Или ще се изнервяме от позитивизма им, или ще започнем да прихващаме от него.
Изглежда ни невъзможно човек, с когото прекарваме твърде много време, да е амбициозен и упорит в работата си, а ние да наблюдаваме успеха му отстрани, без да пожелаем сами да постигнем подобно удовлетворение.
Ако обаче редовните му теми на разговор са свързани с оплаквания от работата, колегите, институциите, държавата, то неминуемо и ние ще се присъединим към хленченето му. А в момента, в който загубим мотивация, кариерата ни ще спре своето развитие.
Може и да звучи грубо, но за наше добро е хората, с които общуваме най-често, да са от първия тип. Не е доказано, че позитивният начин на мислене е навредил на някого. Докато за песимизма може да се поспори.
За да бъдем винаги мотивирани, са ни нужни три типа приятели.
Първите са лидери. Те са на по-високо кариерно ниво от нашето, но са минали по същия път, по който ние се движим в момента. Постигнали са успехите, за които мечтаем и са страхотен модел на подражание.
Вторите пък се намират на същия етап, на който сме и ние. С тях можем да обменяме идеи, но и да се състезаваме, без обаче да превръщаме надпреварата в битка.
Третият тип са хората, "кацнали" под нас върху дървото на кариерата. На тях можем да предаваме знания и умения, а интересът им ще ни държи мотивирани да постигаме все повече и повече успехи.
Държим да отбележим, че гореописаните правила не са нито задължителни, нито сигурна гаранция за успех, поради две причини. И при двете отново ще използваме народни мъдрости, а именно: "Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го стори" и, както са казали руснаците, "На вкус и цвет, товарищей нет."
Aко тази статия ви е харесала, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 8 | 0 |
