Някои от любимите Шекспирови текстове оживяват в смразяващия дебютен роман на американската писателка и актриса М. Л. Рио "Всички сме злодеи", който завладя още с появата си любителите на театъра, поезията, добрата литература и dark academia жанра по света.
Майсторско литературно представление, в което главни действащи лица са приятелството и предателството, любовта към сцената, страстта и амбицията, "Всички сме злодеи" вече е международен бестселър в повече от 10 държави, а на български език този интелигентен, многопластов и напрегнат литературен трилър излиза у нас в превод на Кристина Димитрова.
В духа на творбите на Дона Тарт и Емили Сейнт Джон Мандел, ,"Всички сме злодеи" води читателите към кулминация, достойна за велика Шекспирова трагедия. И ни кара да се запитаме дали изкуството имитира живота, или обратното?
Насладете се на откъс от произведението:
ПЪРВА СЦЕНА Време: септември 1997 година, четвъртата ми и последна година в Академията за класически изкуства "Делъкър". Място: Броудуотър, щата Илинойс, малък, незначителен град. До този момент есента е топла. Влизат действащите лица. Бяхме седмина – седем будни младежи с необятно, бляскаво бъдеще пред себе си, макар да не виждахме по-далеч от книгите, в които бяхме забили нос. Постоянно бяхме заобиколени от книги, думи и поезия, като всички бурни страсти на света бяха облечени в кожа и пергамент. (По мое мнение случилото се отчасти се дължи на това.) Библиотеката на Замъка беше просторна осмоъгълна стая, облицована с лавици, претъпкана с разкошни стари мебели и поддържана сънливо топла с помощта на величествена камина, която гореше почти непрекъснато, независимо от температурата навън. Часовникът на полицата над камината удари дванайсет и ние се размърдахме един по един, подобно на седем оживели статуи. – Сега е полунощ – каза Ричард. Седеше на най-големия фотьойл като на трон, разкрачен, вдигнал дългите си крака на решетката на камината. Три години беше влизал в ролята на крале и завоеватели и се бе научил да седи по този начин на всеки стол, било то на сцената или извън нея. – А утре в осем ний ще сме безсмъртни. Той затвори книгата със замах. Мередит, която се беше свила като котка в единия край на дивана (а аз се бях изтегнал като куче в другия), се заигра с една от кестенявите си къдрици и го попита: – Къде отиваш? РИЧАРД: Измъчен да блуждая, търся сън в блажената прегръдка на леглото… ФИЛИПА: Пожали ни. РИЧАРД: Трябва да се става рано и тъй нататък. АЛЕКСАНДЪР: Говори така, сякаш се е разтревожил. Рен, която седеше с кръстосани крака върху възглавница до камината и не забелязваше, че другите се препират, попита: – Всички ли си избрахте роли? Не мога да реша. АЗ: Ами Изабела? Играеш отлично Изабела. МЕРЕДИТ: "Мяра за мяра" е комедия, глупако. Прослушването е за "Юлий Цезар". – Не знам защо въобще се занимаваме да правим прослушване. – Александър, който се бе отпуснал върху масата и бездействаше в мрака в дъното на стаята, се пресегна към бутилката скоч до лакътя си. Доля си, отпи голяма глътка и направи гримаса насреща ни. – Мога да разпределя проклетите роли на мига. – Как? – попитах. – Аз никога не знам какво ще ми се падне. – Така е, защото теб винаги те разпределят последен – каза Ричард, – в зависимост от това какво е останало. – Ц-ц – обади се Мередит. – Тая вечер Рик ли си, или Мръсник? – Не му обръщай внимание, Оливър – рече Джеймс. Той седеше сам в най-далечния ъгъл, като неохотно откъсна очи от тетрадката си. Открай време беше най-сериозният студент в нашия курс, което (вероятно) обясняваше защо беше и най-добрият актьор и (несъмнено) защо никой не се дразнеше от този факт. – Така. – Александър беше извадил пачка десетдоларови банкноти от джоба си и ги броеше на масата. – Тук има петдесет долара. – За какво? – попита Мередит. – Частен танц ли искаш? – Защо, да не тренираш за след завършването? – Гледай си работата. – Попитай учтиво. – За какво са тези петдесет долара? – попитах аз, нетърпелив да ги прекъсна. Мередит и Александър имаха най-мръсен език сред нас, седмината, и изпитваха извратена гордост да се съревновават, като бълват ругатни. Оставим ли ги, цяла нощ няма да се спрат. Александър потупа десетачките с дългия си пръст. – Обзалагам се на петдесет долара, че мога да разпределя ролите още сега, без да сбъркам. Петима от нас си размениха заинтригувани погледи; Рен все още се мръщеше на камината. – Добре, дай да чуем – рече Филипа и унило въздъхна, сякаш любопитството ѝ бе надделяло. Александър отметна непокорните си черни къдрици от лицето и каза: – Ами очевидно Ричард ще е Цезар. – Защото всички тайничко искаме да го убием ли? – попита Джеймс. Ричард повдигна едната си тъмна вежда. – Et tu, Bruté? – Sic semper tyrannis – отвърна Джеймс и прокара писеца на химикалката по врата си, все едно беше нож. – Така правим с тираните. Александър посочи първо единия и после другия. – Именно – рече. – Джеймс ще бъде Брут, защото той винаги е добрият герой, а аз ще бъда Касий, защото винаги съм злодеят. Ричард и Рен не може да са женени, защото ще е гадно, така че тя ще бъде Порция, Мередит ще бъде Калпурния, а Пип отново ще играе мъж. Филипа беше по-трудна за разпределяне от Мередит (фаталната жена) или Рен (наивницата) и се налагаше да се преоблича като мъж всеки път, когато се изчерпеха хубавите женски роли – често срещано явление в Шекспировия театър. – Ще пукна – отвърна тя. – Момент – обадих се аз, доказвайки хипотезата на Ричард, че вечно съм на дъното на класацията по време на кастинг, – ами аз? Александър се вгледа в мен, присвил очи, и прокара език по зъбите си. – Вероятно Октавий – отсъди той. – Няма да те направят Марк Антоний – не се засягай, но не си достатъчно забележителен. Ролята ще получи онзи непоносим третокурсник, как му беше името? ФИЛИПА: Ричард Втори? РИЧАРД: Забавно. Не, Колин Хайланд. – Феноменално. – Сведох очи към текста на "Перикъл", който преглеждах едва ли не за стотен път. Другите бяха два пъти по-талантливи от мен и изглежда, бях обречен вечно да изпълнявам поддържащи роли в чужди истории. Безброй пъти съм се питал дали изкуството имитира живота, или е обратното. АЛЕКСАНДЪР: Петдесет долара, че това ще е разпределението на ролите. Някой ще се обзаложи ли? МЕРЕДИТ: Не. АЛЕКСАНДЪР: Защо? ФИЛИПА: Защото точно така ще стане. Ричард се изкикоти и слезе от стола си.
| 0 | 0 |
