"Тиха нощ! Свята нощ!" – прозвучи ли тази мелодия, всички благоговейно притихваме.
Милиони хора по света познават тази песен, но на малцина е известно как е била създадена тя. За мнозина песента е английска, или пък американска. Нерядко ще я срещнем и като... българска. Явно всеки народ я чувства толкова близка, че я припознава като своя.
А "Тиха нощ, свята нощ" има своята дълга и необикновена история. "Тиха нощ, свята нощ" е една дълбоко изстрадана песен, затова е толкова затрогваща, затова влиза в сърцата. Днес тя става на 200 години и е обявена за най-популярната песен на всички времена в цял свят. "Емас" са подготвили подобаващо красива книга с нейната история и с невероятни илюстрации, предназначена за децата. Художникът, претворил магията на "Тиха нощ, свята нощ" между твърдите корици, е австралиецът Роберт Ингпен, носител на най-престижната и значима награда за илюстрация – медала "Ханс Кристиан Андерсен". А дискът към книгата включва две от най-прекрасните български изпълнения – на камерния хор "Бодра смяна" и на Стефан Илчев.
* * *
Годината била 1818-а. В малкото австрийско селце Оберндорф на река Залцах наближавала Коледа. В църквата служел младият помощник-свещеник Йозеф Мор, а на органа свирел неговият приятел Франц Ксавер Грубер.
Селото се опитвало да се съвземе от току-що утихналата война. Мостът бил срутен, по къщите зеели дупки от оръдейни гюлета. Много от хората били загинали, когато нахлули чужди войници и започнали да плячкосват домовете им.
А и зимата била люта. Замръзнела ли реката, мъжете оставали без работа, защото повечето били лодкари и превозвали сол от планината до големите градове.
Помощник-свещеникът Йозеф Мор и органистът Франц Ксавер Грубер знаели твърде добре що е немотия. И двамата били израснали в бедност. Мор идвал от град Залцбург. Баща си, загинал като войник, не познавал. Майка му припечелвала оскъдната прехрана на семейството като бродирачка. Кръстникът му – само си представете – бил последният палач на Залцбург.
А Грубер щял да си остане у дома и да превива гръб над тъкачния стан като братята и сестрите си, ако зависело от родителите му. Но малкият Франц се учел прилежно, особено много обичал часовете по музика и неговият талант бил забелязан от учителя му, който го насочил по друг път в живота.
Двамата мъже решили да направят един съвсем специален коледен подарък за изстрадалите хора от Оберндорф – песен, която да ги изтръгне от злочестините.
Мор дал на приятеля си едно стихотворение, което бил написал преди време, а Грубер съчинил за кратко време мелодията към него.
Но по същото време органът бил в окаяно състояние. Някои извори твърдят, че мишките били прегризали мяховете му. Затова двамата решили да изпълнят песента в края на коледната литургия в съпровод на китара. И с това изпълнение започнал шеметният път на тази велика песен. Път, извел я по села и градове на цяла Европа и на света във време без интернет, без телефони, грамофони и дори без автомобили. За да стане днес символ на Рождеството и на мира в душите в този светъл ден.
2 | 0 |