Едно от най-приятните занимания, когато навън е студено, е четенето на книга у дома. Уют, топлина и храна за душата - така най-лесно се преживяват мразовитите дни.
Вероятно в много от случаите, когато се чудите каква книга да започнете, залагате на класически произведения, всепризнати за велики. Сред съвременните автори обаче има майстори на перото, които често биват пренебрегвани. Когато става дума за литература, някои от новите заглавия също заслужават внимание.
Ето защо стартираме поредицата "Любими цитати", в която ще поставяме акцент върху книги, публикувани през последните години.
Вече ви разказахме накратко за болезнено меланхоличния свят на безцветния Цукуру. Отново ще се върнем на романа "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на Харуки Мураками, за да споделим с вас петте момента от тази книга, които са ни наистина любими.
--------------------
"Макар да не притежаваше ярка индивидуалност и отличителни черти и въпреки че проявяваше склонност към златната среда, у него имаше - като че ли - нещо, отличаващо го леко от околните; нещо, което не можеше да се нарече "обикновено”. В отделни моменти от жизнения му път - от младенческа възраст до трийсет и шестата година - това съдържащо противоречие съзнание го объркваше и хвърляше в паника. Понякога съвсем слаба, понякога - силна и дълбока.”
--------------------
"Ревността - така както я схвана в съня си - бе най-мрачният затвор на света. Защото арестантът сам се затваря в него. Не е вкаран там насила. Влязъл е сам, заключил се е отвътре и е запокитил ключа навън през решетките. И никой на този свят не знае, че е затворен в тази тъмница. Би могъл, разбира се, да излезе, стига да пожелае. Защото затворът е в душата му. Но той не може да вземе решение. Сърцето му е твърдо като каменен зид. Това е дълбоката същност на ревността.”
--------------------
"Повечето преминаващи покрай кафенето бяха двойки. Изглеждаха истински щастливи, устремили се към специално място, поели нанякъде, където ги очаква радост. Цукуру ги наблюдаваше и сърцето му се превръщаше все повече и повече в нещо безмълвно и неподвижно. Като вледенено самотно дърво в безветрена зимна нощ. Но в това нямаше болка. С годините Цукуру свикна с подобни въображаеми образи до степен да не изпитва особена болка.”
--------------------
"Докато чакаше на пресечката светофарът да се смени, Цукуру си помисли, че навярно никога повече няма да срещне Ао. Трийсетте минути бяха твърде малко за среща със стар приятел след цели шестнайсет години. Не можаха да си кажат куп неща, но в същото време Цукуру осъзнаваше, че не остана нищо съществено и важно, което да не споделиха един с друг.”
--------------------
"- Както знаеш, Нагоя е един от големите японски градове, ала в същото време е и много малък. Голямо население, процъфтяваща промишленост, благоденствие, но изненадващо малко възможности за избор. За хора като нас тук не е чак толкова просто да сме честни пред себе си и свободни… Не виждаш ли в това огромен парадокс? Откриваме постепенно кои сме, какви сме и колкото по-добре го разбираме, толкова повече губим себе си.”
--------------------
За да следите рубриката ни "Любими цитати", станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 3 | 0 |
