Светът свързва името на мадам Тюсо с изключителните ѝ восъчни фигури, но коя всъщност е жената, превърнала се в най-знаменитата скулпторка на всички времена? В романа "Мадам Тюсо. Живот между любовта и революцията" нейната невероятна история оживява изпод перото на талантливата Мишел Моран. Годината е 1788-а и въздухът е наелектризиран от зараждащата се революция…
Интелигентна и амбициозна, Мари Тюсо изучава тайните на восъчните скулптури от чичо си, работейки заедно в прочутия им музей. Тя създава първата си голяма самостоятелна восъчна фигура през 1777 г., а моделът е самият Волтер, един от символите на френското Просвещение. Нейни модели са и Жан-Жак Русо, Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън… и кралското семейство. Клиентите на Мари произхождат от всяко стъпало на обществената стълбица, но голямата цел на Мари е да привлече вниманието на Мария Антоанета и на Луи XVI. Тяхното одобрение би озарило работата и музея ѝ, който наследява от чичо си, с така желаните слава и богатства.
Мари Тюсо постига тази цел – сестрата на краля е толкова впечатлена от восъчния салон, че изисква присъствието на скулпторката във Версай, за да преподава изкуството си. Така Мари попада в един напълно нов свят, непозната вселена – свят на невъздържан лукс, на безразсъдно разсипничество. Докато на нейната улица хората са принудени да продават дори зъбите си, за да си набавят храна, в двореца се изхвърлят хиляди свещи, запалени едва веднъж.
А пламъкът на революцията се разразява, обхващайки в огън нацията. Докъде ще отведе Мари Тюсо, която храни симпатии към кралската власт, но и не е забравила корените си? Бурното време на Големия терор ще я прати в една килия с любимата на Наполеон Жозефин, ще я превърне в хроникьор на кралската смърт и ще я принуди да замине в изгнание в Лондон. Там смелата французойка гради наново живота си и създава официалния "Музей на восъчните фигури", с който я познаваме и до днес.
Мишел Моран е автор на седем световни исторически бестселъра, преведени на повече от двадесет езика. Моран е любител на пътешествията, опознаването на нови места и е запалена по археологията.
Ето и откъс от книгата:
Беше средата на декември и всеки трезвомислещ се грееше пред огнище, ала трийсетина жени се бяха сместили в магазина на Роз Бертен – "Льо Гран могол". Топлеха ги красиви бронзови лампи, но аз не влязох вътре. Това бяха жени с натруфени, бухлати прически и хермелинови наметки, а аз бях от жените с панделки и вълна. Чаках на улицата, докато те пазаруваха в топлия любим магазин на кралицата. Наблюдавах как момиче взе крещяща розова шапка. Бе твърде бледа за кожата й, но майка й кимна, а Роз Бертен плесна доволно с ръце. Нямаше да остане доволна, ако ме зърне. От година всеки месец идвах тук с една и съща молба. Този път обаче бях сигурна. Роз щеше да се съгласи, защото бях готова да й предложа нещо, полагащо се само на принцове и убийци. Не знаех как не ми е хрумнало по-рано.
Тропах с крака по хлъзгавия плочник на улица "Сент-Оноре". Дъхът ми се виеше като бяла мъгла в сутрешния въздух. Незапомнено студената зима бе настъпила след слаба лятна реколта. Хиляди щяха да умрат в Париж – някои от студ, други от глад. Кралят и кралицата бяха предоставили на града дърва за огрев, заделени от "Версай". В знак на благодарност хората построиха снежен обелиск – единственият паметник, който можеха да си позволят. Хвърлих поглед към улицата в очакване да видя каруците на търговците на риба. Дори те обаче бяха избягали от студа, оставяйки след себе си само остър мирис на море.
Последната клиентка излезе от "Льо Гран могол" и аз се шмугнах бързо вътре. Отърсих дъжда от наметката и вдишах топлото ухание на канела от огъня. Както винаги се удивих колко умело Роз Бертен използваше тясното пространство. Широки огледала с позлатени рамки създаваха впечатление за простор, трепкащите пламъци на свещите хвърляха меко сияние по маслените картини и бродираните канапета. Все едно влязох в салон на графиня; същата атмосфера се бяхме опитали да пресъздадем в музея на чичо ми. Закътани помещения, където благородниците да се чувстват като у дома. Не бих могла да си купя шапките по тези етажерки – камо ли копринените рокли в ясносиньо и ябълковозелено. Идвах тук да видя новия стил, за да го копирам. Все пак това бе най-привлекателното в музея ни. Жени с недостатъчно средства да посетят "Версай" виждаха членовете на кралското семейство от восък, облечени по последна мода....
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
